В едно претъпкано купе във  влака при общуването с околните, ние се стремим да изглеждаме такива, каквито бихме искали да бъдем, играем определена роля. И същевременно чувствуваме, че не ни вярват. Въпреки всичко продължаваме да измисляме какви ли не небивалици знаейки, че няма кой да проверява и доказва верността им.
Такива чувства възникват у мен и при общението в Интернет. Къде натрупат една камара лъжи, къде се излъжат взаимно, унижават другите за да въздигнат себе си и…….
Нямам нищо против вярната информация, нито достъпа до първоизточника, но да коментирам това е излишно.
Права ли съм, че хората реално и виртуално се лъжат? Но това спира ли ги да общуват? Човек е обществено „животно“ и за това търси контакт със другите. Няма значение по какъв начин го правят, важно е общението. А когато хората общуват, за тях времето губи очертанията си, не само в Интернет. Проблема се явява само в неудобната стойка пред светещия екран, която засяга повече физическото състояние, отколкото психиката на човека. За това е необходимо от време на време промяна. Във всичко трябва да има баланс.

Миналата събота в град Маунгтаун в Мианмар жителите успели да хванат рядък бял слон, който по традиция се счита за предвестник на промените в страната,
Самката е на 38 години. Висока е седем фута. Както при всички слонове албиноси , нейната кожа е депигментирана. Тя не изглежда снежно бяла, а по-скоро с розов отенък особено, когато е мокра.
От незапомнени времена главата на Бирма е държал такова красиво животно в двора си, за да спечели симпатиите на Фортуна, богинята на съдбата, която дава щастие на любимците си и да обърне бъдещето на страната в желаната посока.

Наблюдавали ли сте децата? Те притежават забележителни качества, които загубват, когато пораснат. Обичат сами да преоткриват света. Не се страхуват, че правят нещо както не трябва. Опознавайки новото, придобиват опит и изживяват случилото се със силни емоции.Припомнете си как изглеждат очите на дете, когато ви разказва за своето „ново“ откритие. Какъв възторг искри от него, когато се впуска в поредното приключение.
Неговите чудеса за вас не значат нищо, те са обикновени тривиални неща. Децата обичат промените и откритията. Помолете ги да разкажат за своите планове, изслушайте фантазиите им. Тогава ще разберете как един живот може да бъде пълен със потресаващи събития и радост.
Всички ние сме били деца и сме мечтали. Били сме готови да превземаме светове, да нагазим в непознатото, макар това да е било забранено от родители и учители, но с годините ставаме по-внимателни. Много мислим и разсъждаваме. Поредната порция от въпроси непрекъснато ни облива. Трябва ли наистина да го направя? Какво ще стане след това? Колко време ще ми отнеме? Заслужава ли си усилието? Ставаме все по-рационални, затворени в някакъв строг порядък. Даже малките неща правим по навик, за да не срещнем неочакваното. Живота ни става предсказуем. В него няма сюрпризи, нови срещи, бурни преживявания, от които дъхът ни да спре.
Ние знаем какво ще стане утре, след месец, след година. Но това знание радва ли ни?
Искате ли тогава живота ви да се промени? Ако наистина го желаете то непременно ще стане. Как ще стане това? Започни с най-простите неща.
Например, измени маршрута до работата си, измисли си ново хоби. Тогава може би ще откриеш някой скрит свои талант, не спирай продължавай да го развиваш, Направете нещо непривично за вас. Отворете се за нови приключения и срещи. Срещнете предизвикателството с усмивка. Тогава живота ви ще разбие скучната рамка на ежедневието и вие отново ще се усетите, че сте човек.

Крайбрежните води в района на американския град Сан Диего, в щата Калифорния, са изпълнени с огромни калмари, които са опасни за хората.
Морските чудовища достигат до 2 метра дължина, а това предизвиква страх и ужас в тези, които са успели да ги видят.
Тези грамадни калмари живеят в дълбочините на Тихия океан и то в източната му част, където ги ловят в големи количества от Мексико до Перу. Има съобщения за нападения на калмари върху хора.
Сътрудник от Американския музеи по естествена история наблюдавал по време на експедиция, как огромните калмари си похапвали стоманени листове и то с такава ярост, че наоколо се разлетявали късове. Този вид животни обикновено предпочитат риба тон или някоя гигантска риба в менюто си.
Учените все още не могат да кажат, защо тези морски животни, са намерени в открито море край бреговете на Южна Калифорния, но са доста притеснени от това. През последните години малко на брой от гигантските калмари са наблюдавани по Тихо океанския бряг на Северна Америка, от Калифорния чак до Аляска.
През 2005г. на пазара нахлува месестото и вкусно месо на калмарите, което предизвиква възторг у потребителите. Три години по-рано на брега близо до Сан Диего били изхвърлени хиляди калмари.
Учени от института по океанология предполагат, че гигантските калмари са оформили стабилна популация на дълбочина 100 – 200 метра в открито море край бреговете на Калифорния, но когато преследват плячката си се опитват да се скрият в по-плитки води. Причина за промяната в обичаите на калмарите, учените намират в изменението на климата.
Рязкото повишаване на температурата в Тихия океан, премахва необходимостта от миграция на животните на юг, при настъпване на зимата.
Друга възможна причина е намаляването на броя акули, които се хранят предимно с калмари.
Тези изменения толкова много са разтревожили учените, че в желанието си да съхранят всеки екземпляр от вида, ловят отделните индивиди и ги снабдяват с устройства са проследяване.
Чрез дейността си променяме климата. Той пък  от своя страна застрашава изчезването и измирането на отделни екземпляри от животинския свят. Всичко започва първо от промяната на навиците им, а след това продължава с бавното им изчезване. Не е ли време да се замислим какво правим?

Смог замърсяващ всичко наоколо. Престъпност. Множество автомобили бълващи отровни газове…….Да, това е картината на големия град. А знаете ли, че половината от населението на земята живее в градовете, а те заемат само 2% от сушата, освен това те консумират 3/4 от ресурсите на земята. И ако искаме да живеем добре, трябва да направим нещо за обновяване на градовете и селищата, в които живеем.
Идеята за „зелени градове“ или така наречените градове на бъдещето, не е нова. Създадени са различни проекти, но колко от тях са реализирани?
Искам да ви разкажа за измененията станали на едно изкуствено създадено парче земя  в Америка.
Изкуственият остров Treasure Island бил построен през 1939г. Първоначално там искали да построят летище, но плановете за неговото изграждане останали само на книга.
През Втората световна война острова преминал под управлението на Военноморските сили на САЩ. Военната база на острова се разформировала през 1996г. и сега острова се преобразява.
Всъщност Treasure Island става площадка за експерименти и проверка за изграждане на „зелени градове“.
Сградите, които се строят тук имат сертификат за екологично чисто постройки. Транспортната система обхваща превозни средства работещи без вредни емисии.
Биологичната ферма разположена върху 20 дка, ще обезпечи свежа храна за 13 500 жители. Тока в града ще се произвежда от слънчева и вятърна енергия. До 2020г. се планира 70% от покривите да бъдат покрити със слънчеви батерии, които ще предоставят 30 000 000 киловат часа електроенергия за година.
Каква чудна трансформация. От военен обект острова се превръща в приказна градина за живеене.
Ако сме разумни и съобразителни да превръщаме това, което ни трови и отнема здравето ни в приятни места за живеене, ще живеем по-добре и по-дълго.