В Япония са изобретили материя, която абсорбира достатъчно количество слънчева енергия и може да служат като зарядно устройство за мобилен телефон.
Собственикът на дрехи направени от тази тъкан, за да зареди телефона си, просто трябва да включи захранването върху дънките или пуловера си.
Платът не е пуснат още в производство и продажба, тъй като учените смятат, че е необходимо някои неща да се доправят, преди да се отправи към пазара.
Преди да се пристъпи към търговската страна на нещата, трябва да се решат редица въпроси. Става въпрос за покритието на плата, за съединителните проводници и за увеличаване на срока на живот на тъканта.
С разработчиците на „чудния плат“ вече са се свързали редица производители, които са се заинтересували от изобретението.

Австралийският град Кубър Педи, който е един от основните центрове в света за производство на опал и се намира в пустинята в много гореща зона.
От 2000 г., по-голямата част от населението живее в подземни пещери, които остават след разработването на мините.
Там са направени пълноценни квартири, в които могат да се осъществяват комуникации.
Освен това, в пещерите са разположени много градски обекти, включително гробищата и църквата.

Съдържанието на злато в пепелта, образувана от изгарянето на суха утайка от отпадъчните води в японския град Сува, е 50 пъти повече от най-добрите златни мини.
Специалисти обесняват този факт с това, че в града са разположени много заводи по електроника, при производството, на които широко се използва злато и сплави съдържащи злато.
Инсталациите за добиване на благородния метал вече работят.

Канада пусна последното пени. Последната монета от един цент е излязла от поточната линия на 4 май.
Според министърът на финансиите разходите за производство на монети са много големи. Както отбелязва главния финансист на Канада, прекратяването на производство на монети е правилно решение от гледна точка на икономиката.
За едно пени нищо не може да се купи, но с отказа за производството му се икономисват 11 милиона долара на година. Ръководителят на държавната хазна предполага, че канадците ще употребят своите останали монети за благотворителност.
Пуснатите монети ще продължат да работи до тогава, докато са в ръцете на населението.
Сеченето на монети започва в началото на 20 век. През последните 5 години монетния двор е произвеждал по 7 тона едноцентови монети годишно.
Последната изсечена монета ще се запази в музея. Тя няма да се пуска в обръщение.

В Университета на Британска Колумбия са идентифицирали ген, който може да доведе до намаляване на търсенето на кехлибар. Това може да доведе до организиране на по-евтино и устойчиво производство на фиксажи и аромати от растителен произход, използвани в парфюмерийната промишленост.
Когато кашалота поеме остри обекти, като раковини и рибни кости, стомаха му произвежда лепкава субстанция, която защитава храносмилателните органи. След това, както котките изплюват кълбо от косми дразнещо стомаха им, те повръщат получената смес. Тя реагира с морската вода и се превръща в камък, който се изхвърля на брега от вълните. Това неприятно на външен вид тяло, след очистване се превръща в сив кехлибар, който се добавя към почти всички парфюмерийни изделия и помага аромата да се запази върху кожата, колкото се може по-дълго. Днес нищо не възпрепятства такова събиране на кехлибар. Той се произвежда ръчно край бреговете край, които често се появяват кашалоти. Надежността на източникът зависи от капризите на природата в лицето на кашалота и морските вълни, които правят кехлибара много скъп продукт.
В Средиземноморието се правят опити да се култивира специален градински чай, за производство на заместител на сив кехлибар. Но изходните продукти се колебаят в широки размери и стават съвършено непредсказуеми.
И сега учените най-накрая са успели да открият, че генът на балсама на ела е много по-ефикасен за произвеждане на тази естествена субстанция от кашалот и градински чай. Перспективите са прозрачни: био промишленото производство ще бъде по-евтино и далеч по-надеждно.