На 5 декември 1909 г. на брега на Черна река в Петербург се състоял дуел между Николай Гумильов и Максимилиан Волошин. Нито един от поетите не пострадал, но дуела е влязъл в руската история на дуелите заради комичната си причина …
Седейки на чаша чай, двамата добри приятели Максимилиан Волошин и Елизабет Дмитриева решели да позабавляват публиката. Те написали няколко портични произведения и ги публикували под испанското име Черубин де Габриак.
Почитателите на поезията била във възторг, те искали не само продължение на написаното, но и да се запознаят с прекрасната поетеса. Мистериозната испанка не бързала да се покаже на света, но продължавала да публикува свои произведения, които читателската аудитория очаквала с нетърпение.
Един от най-нетърпеливите бил поетът Николай Гумильов. Той се влюбил в непознатата поетеса, четейки стиховете ѝ. Волошин и Дмитриева, се смилили над него и му разкрили истината.
Реакцията на Гумильов била непредсказуема.  Той гневно избухнал и призовал Волошин на дуел. Мястото на дуела било избрано на брега на Черна река, където се стреляли Пушкин и Дантес.
Николай Гумильов бил сигурен, че ще се разправи с противника, но Волошин се изплашил и поискал да се помирят.
На път за Черна река, Волошин загубил галоша си и в крайна сметка закъснял за срещата. За негово щастие, Гумильов бил толкова ядосан заради забавянето на противника си, че ръцете му се тресели от ярост, за това куршумат му пропуснал. Тогава Волошин стрелял в небето.

Произведенията на един английски писател нямали никакъв успех сред публиката.
Той много пишел, но поради това че не бил признат бил много огорчен.
В своето отчаяние се обърнл към Уайлд:
– Какво да правя с този „заговор с мълчание“ срещу моите произведения?
Уайлд отговорил:
– Не ви остава нищо друго освен да се присъедините към него.

Ако сте суеверни знаете, че счупеното огледалото носи нещастие. Но такова за Бинг Райт е източник на нови произведения. В тях той съчетава например, залез със счупено огледало.
Всяка фотография на Райт е уникална. Това засяга не само залеза, запечатан на снимката, но и разбитото огледало, строшените парчета са различни в отделните работи.
Художникът вярва, че произведенията му ще помогнат на хората, да престанат да вярват в глупави знаци и главно да не се разстройват, че се е счупило огледалото им.
Наистина, във всяка ситуация можете да намерите положителната страна и във всяка горчивина – повод за радост.
Между другото, огледалото не за първи път се използва в областта на изкуството. Дизайнерите отдавна активно го прилагат на мебели, стени, тавани. Фотографи често използват огледалото в работата си, заснемайки  отразено лице или конкретна сграда в него.

Картините на английския художник Ради Мади съществуват малко време. Дотогава, докато не изпратят автобуса на автомивката.
Въпреки това рисунките на мръсните автобуси са много по-ценни от много произведения на съвременни художници, тъй като те развеселяват хиляди хора всеки ден.
Между другото, 39 годишният Рад, криейки се под псевдоним, има художествено образование, но за да си изкарва прехраната доставя по домовете цветя.Картини на мръсни автобуси

Думата „миниатюра“ произхожда от латинското название на червена боя «minium». В оригинал означава антични и средновековни картини в жанра илюминирани манускрипти.

Заради малкия размер на картините и наличие на представка «мини» в думата, по-късно са е получило етимологична метаморфоза.

В резултат на това миниатюри започнали да се наричат всякакви малки картини, особено портретните.

От живописта термина е нахлул и в литературата, където с него се обозначават малки произведения.