Това е един удивителен проект, който жител на Тексас е реализирал за внуците си със съдействието на специалисти от студио James Curan.

Многостепенната структура с няколко стълбища се разполага около старо клонесто дърво. Напомня замък от детска приказка.

Но това е истински дом. Той разполага с климатик и хладилник. Общата му площ обхваща 100 квадратни метра. Те са изпълнени с играчки, старинни мебели и място за игра.

Този дом за игра има даже открита тераса, където може да се поседи, когато времето е хубаво.

На чардака със стъклопис на прозореца можеш да се отпуснеш през деня и да останеш и за нощуване.

Аарон бил хлебар. Той помолил Бога да му даде успешна търговия. Погледнал през прозореца и видял един просяк на колене. Той излязъл и го попитал:

– Какво правиш, братко?

– Моля Бог да ми даде малко пари, – отвърнал просяка.

– И колко му искаш?

– Десетина лева….

– Ето ти 15 и ….не Го разсейвай повече, – казал хлебаря.

През първите десет години от брачния му живот много внимаваше в приказките си и гледаше да си държа езика. Ако се случеше да му накипи повече, излизаше и отиваше някъде по-надалеч, за да си излее каквото му е на душата. На уважението и доброто мнение на жена си държеше повече, отколкото на цялото останало човечество.
Косите му се изправяха при мисълта, че един ден жена му може да разбере, че е лицемер, зареден с неприлични думи. През първите десет години следеше всяка своя дума и не се съмняваше, че тактиката ми е успешна. С този грях на душата не се чувстваше никак по-зле, отколкото ако беше чист и невинен. Но в края на краищата се издаде и то съвсем случайно.
Една сутрин влезе в банята да се бръсне и кой знае как остави вратата открехната. За първи път се случваше да не я затворя добре. Винаги вземаше тази предпазна мярка, защото бръсненето беше истинско мъчение за него и рядко се случваше да го изтърпя докрай, без да прибягна до някои спасителни в такива случаи изрази. Този път бе останал незащитен, но дори не подозираше това. Този ден бръсненето вървеше сравнително добре и мина само с полугласни ругатни и мърморене, без много шум, без викове.
После си облече ризата. Моделът на ризите му е негова измишльотина. Липсваше копче. Веднага кипна и съответно повиши тон, но не само повиши тон, но изразите му станаха по-пиперливи. Но не се смущаваше, защото вратата на банята беше дебела и предполагаше, че я е затворил добре. Отвори прозореца и изхвърли ризата. Тя падна долу на пясъка, само на някакви си 50 крачки.
Продължи да ръмжи и да ругае, облече друга риза. Но и тя нямаше копче. Посрещна тази нова изненада с нова серия не за ушите думи и изхвърли ризата през прозореца. Беше толкова ядосан и побеснял, че не погледна третата риза, а направо я намъкна. Но и тя последва другарките си през прозореца. Тогава събра всичките си неизползвани резерви и започна да изригва ругатни. Точно по средата на това изригване погледът му падна върху открехнатата врата и той застина.
Нужно му беше много време да довърша тоалета си. Разтакаваше се и се мъчеше да измисля какво е най-добре да направия при създалите се обстоятелства. Искаше му се да вярва, че жена му спи, но знаеше, че не спи. През прозореца не можеше да избяга. Той беше тесен. Накрая реши да влезе тържествено в спалнята, все едно че нищо не се е случило.
Измина успешно половината от пътя. Не смееше да обърна поглед към нея, защото това криеше известни опасности. Много е трудно да си даваш вид, че нищо не си направил, когато фактите говорят обратното, и увереността, с която играеше ролята си, скоро се изпари. Насочи се към лявата врата, защото тя беше най-далеч от жена му.
Тази, врата не беше отваряна още от построяването на къщата, но сега му се стори благословено спасение. Трябваше да се спре по средата на стаята. Нямаше сили да продължа нататък. Беше сигурен, че го стрелкат строги очи. Нали разбирате какво чувство изпитва човек, когато знае, че някой го гледа в гърба. Той се обърна. Това, което видя, не се забравя лесно.
В благородните ѝ очи имаше нещо, което никога преди не беше забелязвал. Те святкаха, хвърляха мълнии от възмущение. Сви се. Под този укорителен поглед мислеше, че съвсем ще изчезне. Стоеше мълчалив от опустошителния огън може би минута, но тя му се стори безкрайно дълга.
След това устните на жена му се разтвори и произнесе последната ругатня, която бе казал в банята. Езиково тя беше безпогрешна, но звучеше много меко, много кадифено, неопитно, невежествено, изобщо тонът й съвсем не отговаряше на съдържанието. В живота си не беше чувал нещо толкова неуместно, толкова нескопосно, толкова зле съчетано, колкото тези остри думи и този немощен тон. Едва се сдържаше да не се разсмее, нали беше виновен. Мъчеше се да не избухна в смях и успя, до момента, в който тя каза:
— Ето как звучи!
Тогава избухна, въздухът се изпълни със смях. И ѝ каза:
— О, мила, ако наистина така звучи, бог да ме прости, никога вече няма да ругая.
Тогава и тя се разсмя. Двамата продължиха да се смеят като луди, докато прималяха от смях. Бяха се помирили.

Такава библиотека може да се направи във всяка стая. Тази идея е на архитектите от компанията Travis Price Architects, които са я реализирали за един от своите клиенти.
Този клиент бил антрополог, етноботаник, писател, фотограф и се нуждаел от специално планирано помещение, където трябвало да се помести внушителна библиотека.
Помещението, с което разполагал, не позволявало да се поставят повече шкафове и стелажи.
Тогава дизайнерите стигнали до нестандартно решение, което надминало всички очаквания.
Те не само добре планирали работното място на клиента, но и осигурили достатъчен достъп на естествена светлина, за да не се уврежда зрението.
Над работната зона издигнали кръгъл купол, в който поместили рафтовете за книгите. Всичката литература била разпределена по значимост. На по-ниските лавици поставили по-често използваните книги, а на по-високите тези, от които ученият по-рядко се нуждаел.
Над самата библиотека се намира прозорец, който позволява слънчевата светлина да прониква в помещението.
Към дизайна на офиса специалистите на компанията подходили творчески, като поставили полукръгли маси, овални рафтове и декорирали стените с картини от плат, създавайки етническа атмосфера.

Имало някога един обущар. Овдовял рано и живеел само с малкия си син. В навечерието на Рождество момчето казало:
– Днес при нас ще дойде Спасителят.
– Сигурен ли си? – попитал обущаря.
– Ще видиш, ще дойде. Самият Той ми каза.
Чака момчето скъп гост, през прозореца поглежда, а там няма никой. И изведнъж вижда как две деца бият малко момченце, а то даже не се и съпротивлява. Хукнал синът на обущаря към улицата, разгонил побойниците, а спасеното момченце поканил у дома си. Нахранили го, измили го, сресали го и синът на обущаря казал:
– Татко аз имам чифт ботуши, а на новият ми приятел пръстите се подават от обувката. Позволи ми да му ги дам, виж колко е студено навън. А днес е и празник.
– Добре, направи както искаш, – съгласил се бащата.
Дали на малчугана ботушите, а той радостен и сияещ си тръгнал за в къщи.
Минало известно време, а синът на обущаря стои при прозореца, скъп гост очаква, Спасителят.
По край домът им минал просяк:
– Добри хора, утре е Рождество, а аз три дена хляб в устата си не съм слагал. Дайте ми нещо да похапна, заради Христа!
– Влез дядо, – поканило го момчето. – Да ти даде Бог здраве!
Нахранили и напоили старецът и той си тръгнал весел.
А момчето все Христа чака и започна вече да се безпокои. Настъпила нощта, запалили уличното осветление, снежната виелица намитала още сняг. Изведнъж синът на обущаря завикал:
– Татко до стълба стои жена с малко дете на ръце. Те са бедни, а вън е студено!
Излязъл синът на улицата и довел жената с детето в стаята. Нахранили ги и ги напоили. А момчето казва:
– Къде ще отидат в този студ? На вън такава виелица вилнее. Татко, нека пренощуват у дома.
– Но къде ще спят у дома? – попитал обущаря.
– Как къде? Ти ще спиш на дивана, аз на сандъка, а те на леглото.
– Ами, добре.
Накрая всички легнали да спят. И сънува момчето, че най-накрая при него идва Спасителя и ласкаво му говори:
– Сине, мой! Бъди щастлив през целия си живот.
– Господи, аз толкова много те чаках, – удивило се момчето.
А Господ му казал:
– Та Аз три пъти при теб идвах, скъпи мой. Ти и трите пъти Ме прие, по най-добрия начин. По-добре едва ли би могло да стане.
– Господи, кога си идвал? Не съм те забелязал.
– Ти не Ме позна и въпреки това ме прие. Първият път, когато спаси малкото момче от хулиганите, Мен спаси. Както аз получих оплюване и бях наранен от зли хора, така и това момче… Благодаря ти, мой мили приятелю!
– Господи, а кога за втори път си идвал? През цялото време гледах през прозореца, но не те видях, – попитало момчето.
– Втория път, като просяк седнах на трапезата ти. Вие с баща ти сух хляб ядете, а за празника ме гостихте с торта.
– Добре, а третия път, Господи? Ако бях Те видял, сигурно щях да те позная.
– Третия път, Аз нощувах у теб с майка си.
– Как така?
– Когато бягах от Ирод в Египет с родителите си, ни дадоха подслон, както направи и ти с баща си. Бъди щастлив, сине мой, през целия си живот.
Когато се събудило сутринта, синът на обущарят попитал:
– Къде са жената и бебето? Виж в къщи няма никой.
Ботушите, които вчера бе подарил на момченцето, стояли в ъгъла. Тортата на масата била недокосната. А в сърцето на момчето имало толкова много радост, колкото никъде другаде.