43 – годишен мъж едва избегнал смъртта, когато огненото кълбо ударило чадъра, които държал над главата си. Интересното е, че британецът е бил обут с домашните чехли, които имали гумени подметки.
43 -годишният жител на графство Корнуол, Великобритания, си бил у дома, когато започнал да вали силен дъжд. Грег Слейтър се обезпокоил дали ще издържи металната конструкция на напора на водата и решил да излезе на двора, за да провери.
Мъжът грабнал чадъра и изтичал на вън. В този момент се раздал оглушителен взрив, който навел Грег на мисълта, че мълния е паднала на дома му. Обезпокоен британеца погледнал към прозореца и видял жена си да се взира в него с изумление. Едва тогава Слейтър започнал да разбира, че светкавицата не е ударила дома му, а чадъра.
Когато излязъл на двора да погледне, забелязал, че небето е покрито със сиви облаци. Изведнъж се появила силна светлина, а след това се чул силен грохот.
Жена му видяла как кълбовидната мълния се допряла до чадъра, а мъжът й бил залят от ослепителна светлина.
Слейтър смята, че от смърт са го спасили домашните пантофи, които имат гумени подметки и които той не е могъл в бързината да смени.
След взрива той е усетил силна миризма на сяра, а малко след това почувствал, че шията и раменете му станали невероятно твърди. Ръцете и краката изпитали за кратко време спазми. Тялото му изтръпнало и било пронизано от студ. След това се чувствал неимоверно хиперактивен. Сякаш нещо бучало вътре в него. Да остане жив човек, след като го е ударила мълния е рядко явление, за това Грег е благодарен на домашните си пантофи.
По време на бурята никой не е пострадал, освен изгорялата телефонна розетка.

Любовта трябва да се изпитва. Тя се променя. Може би не разбираш какво искам да ти кажа?

Любовта от типа на физическото увлечение: „Той е толкова красив, тя е чудесна“ – може да изчезне.

Щом нещо не върви както трябва, този вид любов може да излети през прозореца. Но от друга страна, истинската любов се самообогатява. Тя преминава през проверки и става по-силна. Любовта се доказва с действия, не само с думи.

Когато тя казва:

– Как можеш да ме питаш дали те обичам? Погледни всички онези неща, които съм направила задно с теб. Как би нарекъл всичко това?

Този вид любов, който осъзнаваш, че имаш чрез живота, който сте си създали заедно с любимия, е траен.

Ако в един дом има разбит прозорец, то скоро в него няма да остане нито едно здраво стъкло. След това ще започнат кражбите,

Това е основната идея на теорията на счупените прозорци.

В по-широк смисъл, тази теория е, че хората са много по-склонни да нарушават правилата и нормите на поведение, ако видят ясни признаци на безпорядък наоколо. Това е било не еднократно експериментирано и доказано.

Например, минувач е по-вероятно да хвърли боклука си на земята пред изрисувана стена с графити, отколкото пред чиста.

Не трябва да позволяваме съвестта ни да закърнява, да си затваряме очите пред нарушенията, а когато ги вършим да си казваме: „Никой не ме видя!“

Ще дойде време, когато нищо няма да ни оправдае „ако сме сгазили лука“. Думите: „И другите правят така“ няма да ви освободи от отговорността, която сте имали.

Хора, които трябва да пътуват сутрин с градския транспорт до работата си, знаят колко силно на човек му се иска да заспи. За възглавница може да послужи каква да е опора за главата, в това число и обикновения прозорец.
За такива случаи е измислено устройство, което не дава на пътниците да пропуснат спирката, на която трябва да слезнат.
То се закрепва за прозорците на обществения транспорт и остава незабелязано за пътниците.
Работата се състои в това, че устройството предава леки високочестотни вибрации, които не се улавят от ухото. Но човек ги усеща, ако приклони глава към прозореца, за да си подремне. Звукът се предава чрез костите, а не чрез ухото. Хора, които заспят в автобуса, ще го чуят, даже и в съня си, ако слухът им е притъпен.
За съжаление такива вибрации могат да почувстват само тези, които стоят близо до прозорец. Съседите им не могат да се възползват от това приспособление и единствено трябва да разчитат на слуха си.

Веднъж едно седемгодишно момче пътувало с баща си във влак. То с интерес следяло мяркащите се поля, гори и села озарени от яркото слънце. Момчето често се надигало от мястото си, за да му бъде по-удобно да гледа през прозореца.

Изведнъж влакът влетял в мрак и продължил да се движи в тази тъмнина. Нищо не можело да се види. Влакът преминавал през тунел. Момчето се изплашило, защото съвсем не очаквало такава промяна. То не виждало баща си в тъмнината и не било уверено дали той седи до него.

Напипал ръката на баща си, то се зарадвало и сложило своята в нея.

– Какво ти е, мъничкия ми? – попитал бащата.

– Нищо, татко, исках само да се уверя, че си тук.

То държало ръката на баща си през цялото време. докато влакът преминал през тунела. След това всичко отново било обляно от слънчевата светлина.

Ако жизненият ни път минава през тунела на скърбите и страданията, ние подобно на малкото момче здраво ще се държим за ръката на нашия Небесен Отец, докато Той, чрез Неговата любов към нас, ни изведе до простора на Неговите милости и благословения.