Живял някога бедняк. Домът му бил мрачен. В него мишките гнездили, а паяците си тъчели мрежите. Хората се страхували да влязат в този дом.

Веднъж на беднякът подарили безценна ваза. Първоначално той искал да я продаде, защо му е на него такава красота?

Но постепенно я заобичал и не му давало сърцето да я отнесе на пазара. Накъсал цветя и ги поставил във вазата. Тя станала още по-красива.

„Не е хубаво, – помислил си беднякът – такава красота да стои сред прах и паяжини“.

Изчистил дома си от паяжините, хлебарките и мишките. Измил пода, избърсал праха от рафтовете. Фурната отново блеснала.

Оказало се, че къщичката с нищо не е по-лоша от другите. Тя станала топла и уютна.

И сега се чудя. Вазата ли е била вълшебна или бедността е носела разруха на този дом?

През 1834г. Cyrus Hall McCormick патентовал машина за жънене или така наречения комбайн.
Демонстрацията на изобретението, която се състояла във Верджиния, започнала със малък скандал. Собственикът наредил незабавно да спрат страшната машина, която според него със ужасния си грохот, можела да доведе до изсипване на зърната от класовете.
Тогава комбайна пренесли в друга ферма, където за половин ден била обработена площ от 6 дка и заменила работата на 6 човека.
Въпреки невероятните резултати трябвало да минат още 7 години преди McCormick да може да продаде две от своите машини.