В своите работи фотографът Калеб Чарленд по чуден начин съчетава изкуството с науката. Прави експерименти с електричество, топлина и магнетизъм, създавайки оригинални фотографии.
Един от неговите проекти включва алтернативни източници на енергия, създадени с помощта на плодове, монети и оцет. Те се използват за захранване на лампа при създаване на фотографии с дълга експозиция.
На урок по физика, може да сте запалвали електрическа лампа, като сте я включвали към картоф. За да направи своите снимки през 2012 г. на Калеб са му били необходими 300 картофа и два дена, за да ги включи към лампата. В резултат на това полето наоколо се е озарило от силна светлина.
Чарленд започнал да експериментира още през 2005 г. вдъхновен от опитите правени в училище, но сериозно се заел с нещата едва през 2011 г, когато използвал за източник на захранване за районите лампи овощна градина от 240 хектара и повече от триста ябълки.
Вдъхновен от резултата, фотографът създал проект  «Back to Light», където вместо „батерийка“ използвали портокали, грейпфрути, лимони, монети, оцет и много други различни предмети, чрез които може да  се получи енергия.
За да получи светлина Чарленд присъединявал към един от плодовете поцинкован пирон с прикрепен към него меден проводник.
Електроните се движат от пирона по проводника, което осигурява достатъчно напрежение, за да се запали малък светодиод.
Светът все повече се безпокои за изчерпването на енергийните ресурси, а работата на Калеб предлага нов сатиричен поглед към храната, като източник на енергия.
Фотографът планира да включи лампа към цвекло и да експериментира с грозде в лозята на южната част на Италия. Той е правел опит преди с 120 грозда и е получил 1,5 волта.

В историята на американските затвори има два случая, когато на подсъдимите са изменили мярката на наказание – от смърт на доживотен затвор. Но смъртта на електрическия стол все пак ги застигнала.

През 1989 г. Майкъл Андерсон Готвин сам си направил електрически стол. Той седял на металическа тоалетна чиния в килията си и едновременно с това поправял телевизор.

Затварянето на веригата станало, когато докоснал с език проводник.

През 1997 г. подобно произшествие се случило с Лоуренс Бейкар. Той също седял на метална тоалетна чиния и гледал телевизия със самоделно направени слушалки,

Стоящата, на проводник с високо напрежение, птица не страда от тока, защото нейното тяло е лош проводник на ток.
В местата, където птицата докосва с краката си жицата се създава паралелна връзка. И тъй като проводникът много по-добре провежда ток, през самата птица минава много малко електричество, което не й причинява вреда.
Но ако стоящата там птица докосне заземен предмет, например, метална част от подпората, веднага ще умре.
Това става, защото съпротивлението на въздуха става много по-голямо от това на тялото и целия ток ще премине през птицата.

Представете си дрехи способни да съхраняват гигабайта или дори терабайта информация. Това не е фантазия. Учени от НАСА са превърнали тъканта, в големия склад за данни. С течение на времето, обичайната фланелка вероятно ще замести флаш памет или външен твърд диск.
Представете си меден проводник с диаметър от 1 нанометър, преплетени с жици, покрити с меден оксид. На всяко пресичане на медната решетка се намира една малка част от платина. Покритието от меден оксид действа като резистивен ключ, който ви позволява да съхранявате данните на всяко пресичане.
Процеса на четене и писане се осъществява така, както в обновена оперативна памет. За запис се използва високо напрежение, а за четене низко. Първата експериментална тъкан, създадена по тази технология е съхранила данни за 115 дни. Това не изглежда много, но изчезналите данни от паметта могат да се възстановят.
Разбира се, това са лабораторни експерименти и това е само началото на използването на такава технология. Нужно е да се преодолеят множество фактори, за да стане изобретението реално. Трябва да се изучат как действат студа и топлината на данните. Износените или повредените дрехи как влияят върху запазването на информацията.

Изследователи от университета в Кейо са измислили как растението да изразяват емоциите си.
При демонстриране на системата се използват последователни двигатели, които опъват или отслабват тънки практически невидими проводници, прикрепени към клоните. Командите се дават от специално програмиран софтуер, показанията се анализират от два датчика – микрофон и сензор отчитащ движението.
Авторите са разработили цял набор от различни шаблони изразяващи различни емоции на растенията, намиращи се близо до хората. Например, вашият фикус може да поклати една или повече клонки.
Изследователите подчертават, че откакто правят експерименти с новосъздадената система нито едно растение не е загинало и не е престанало да расте. За сега плановете им са, да създадат комплект от механизми за растения с различен размер и якост на стъблото.