Група изследователи от швейцарския институт са демонстрирали система, която с помощта на специална „шапка“ с мрежа от датчици, контролира робот.
Частично парализирани хора ще могат да контролират робот,  като използвате само мозъчни импулси. Според изследователите това е решаваща крачка към появата на „аватар“.
При експеримента системата отчитала показателите на мозъчната активност на Марк-Андре Дука, лежащ в болницата на швейцарския град Сион. Управляемият робот бил отделен от човека на 100 километра.
Така мислите на Дука или електрическите сигнали от мозъка му, свързани с представата му, че си движи пръстите, които всъщност са парализирани, се улавяли и декодирали от специален софтуер, предаващ информацията за движенията на робот – „аватар“. Създаденият сега робот представлява 30-сантиметров механизъм, способен да придвижва крайници. Швейцарските учени заявяват, че външния вид на робота няма голямо значение, важно е как работи принципа на управление с помощта на мислите.
Недостатък на устройството е, че е необходима максимална концентрация на човека, а такава концентрация се поддържа трудно за по-дълго време. Мозъкът е устроен така, че в него постоянно се въртят рояк мисли, които объркват устройството. За да може компютъра да разбере главната мисъл, инженерите са създали нещо от рода на „електронно подсъзнание“, позволяващо да се следва главната мисъл, игнорирайки „шума“.
За сега роботът няма интелект, за това човек трябва не само да подава команди но и да получава обратна връзка с робота. Специалистите заобиколили този проблем, като поставили в главата на робота камера и микрофон, които предават на екран пред човека всичко, което вижда робота. Въпреки това, за да създаде този „Аватар“, тази система ще транслира директно в мозъка, заобикаляйки монитора.
Тази разработка е насочена предимно към хора с ограничени движения,  за това на първия етап от работата робота се обучава да прави само най-елементарни действия в дома.
По-рано подобни експерименти с роботи управлявани от мисли са правени в САЩ и Германия, но тогава те били ориентирани само към здрави хора и са се използвали усъвършенствани хардуерни и софтуерни системи.

Макс Арндт, студент в Минесота, готвел дипломната си работа и трябвало да измисли интересна идея за бизнеса. Тази дипломна работа прераснала в бързо стартиращ бизнес за направа на дръжки за врати, които се отварят с крак.
На пръв поглед идеята може да ви изглежда глупава и обречена на провал. Що за глупост, да поставиш дръжка ниско долу на вратата? Но това е само на пръв поглед.
Ако размислим, ще видим колко пъти в дадена ситуация, тази дръжка ще бъде незаменима.
Колко пъти ви се е случвало да носите тежък товар и да нямате свободна ръка, за да натиснете дръжката на вратата? За да я отворите, трябва да свалите товара на земята, да отворите вратата и след това да принесете всичко вътре.
Дълго, неудобно и допълнително натоварвате гърба си. Но дръжката, която се отваря с крак решава този проблем.

В много езици има букви, които са написани, но не се четат или се четат, но по-различно. Обикновено, тези букви са се превърнели в проблем за тези, които току-що са започнали да изучават езика. Датски дизайнери решили да опростят дадената задача.
Ако отворите една книга разработена от тези хора, ще забележите, че във всяка дума има букви отбелязани в червено. Има цели думи и абзаци също отбелязани в червено.
В комплекта с тази печатна продукция върви филтър със съответстващ цвят, който може да се приложи на страницата. В този случай читателят въобще не може да види част от текста. И то в такъв процент от него, който съдържа „тихите“ букви в него. На английски език са 16% в датски – 32% френски – 28%.
Тази идея се реализира в съзвучие с това, че много лингвисти, с цел да се опрости използването и изучаването на езици, отдавна говорят за необходимостта от промяна на правописа, така че той да се приближи до произношението.

Марк Твен е бил убеден, че на смъртното си легло ще съжаляваме за две неща, недостиг на любов и малко пътешествия.
Ако любовта се чака с години, да организираш днес свободното си време не е проблем. Сегашните туристи желаят да преживеят нещо незабравимо, екстремално дори в ледовете.
В категорията на такива туристически атракции е ледника Перито Морено, намиращ се в южната част на Патагония.
Националният парк Лос Гласиарес е разположен на югоизток от аржентинската провинция Санта Крус. Той привлича вниманието на туристите не случайно.  Много идват тук, за да видят уникално природно явление.
Периодично ледникът Перито Морено се преобразува във вид на буквата L  и образува естествена преграда, която разделя водоема на две части. Нивото в изолираната част на езерото може да бъде 30 метра по-високо от основната й част. Съответно, ледената стена не може да издържат на такова налягане на водата и се разбива с трясък!
Тези катаклизми се появяват неравномерно, от един път в годината до един път на десет години. От 1917 г. това се е случвало 21 пъти до сега.
Трудно можем си представим, какви емоции са имали тези, които са станали свидетели на такова грандиозно събитие!

Звучи абсурдно – като се има предвид, че нашето тяло е 60% вода, но някои хора имат алергия към водата.
Тя я пият, а проблема се появява при контакт на кожата с водата. Няколко минути във ваната или под душа и кожата им се покрива със сърбящи червени петна.
За първи път такова състояние е описано през 1964 година. Все още не е намерено обяснение на това състояние.
Причината за развитие на такива алергии може да бъде, например, цитотоксичния отговор на кожата при контакт с водата или утра-високата й чувствителност към водните йони.