През последните 50 години почти всички продукти се опаковат и продават в пластмасови опаковки. Този материал е достатъчно здрав и издръжлив.

Лошото е, че тези опаковки се изхвърлят след еднократна употреба.

Всеки ден милиони захвърлени найлонови торбички и бутилки, замърсяват околната среда.

Много учени отбелязват, бързото нарастване на обема на пластмасови отпадъци в моретата и океаните.

Група млади хора са се опитали да намерят нестандартен начини за решаване на този проблем. Вижте как.

Именно така  архитектурно бюро CK Designworks  характеризира проекта си в австралийския метрополис. Отличителната особеност на 35-етажната сграда ще бъдат пълноцените градини с дървета на балконите.

Идеята за „вертикална” улица е продиктувана от баналния проблем, недостиг на свободно място. Новото съоръжение ще предостави площ на 360 кв. м. Не е изненадващо, че зелените насаждения ще заемат място не до сградата, а вътре в нея.

Днес с градини на небостъргач или зеленина на балкона никого няма да изненадаш. Но балкони с градини по 120 кв. м всяка и дървета с височина до 10 метра е действително нещо ново.

Друг важен момент е технологията за събиране на дъждовна вода. Подобни системи са в процес на изграждане или готови структури по целия свят  и обикновено те са резервоари на покрива. В дадения случай водата ще се събира направо от фасадата и ще се отвежда в хранилища на долния етаж.

Хаотично разположените тераси и тяхната триъгълна форма няма да нарушат естествената вентилация, но ще спират вятъра. На територията на градините е поставена инсталация за отопление и охлаждане чрез тръби с гореща и студена вода. Те не са обединени в една централна мрежа, а се използват само за най-близкия етаж. Късите тръби повишават ефективността на мрежата.

В постройката ще има 154 апартамента, офисни помещения, магазини и паркинг за велосипеди. Строителството й трябва да завърши през 2014г.

Може би подобни сгради ще станат традиция и ще намерят място в архитектурата на много страни.

През 1896г. в Детройт Форд се готвел да пусне своя пръв автомобил.

Неговото първо изпитание на пътя било възпрепятствано за около час.

Причината била в недооценяване на размерите на машината. Оказало се, че тя е по-широка от вратата на гаража.

Проблема бил разрешен с помощта на брадва, която „променила” размерите на вратата.

Думата проблем често звучи в разговорите ни. Какво представлява той? Това е нещо, с което не можем да се справим, което застрашително виси над нас и ни пречи в живота. От къде в живота ни идват проблемите и какво да правим с тях?
Това е толкова просто. Искате ли малко „магия“?  Наведете раменете, прехапете устни, дайте тъжен вид на очите си и с жален глас  промърморете: „Пробле-е-ем“. Бъдете уверени, че в такова състояние проблема непременно ще ви намери и ще ви донесе още куп такива. Тогава какво да правим?
Изправете рамене, усмихнете се и уверени си кажете: „Проблем няма, защото има решение“. Тогава това, което ни тормози ще ви обиколи  и като види изправената ви стойка и лъчезарната усмивка ще ви напусне.

Проблемът не е в това, което става с нас, а нашето отношение към него!
А ето ви и една притча, която може да ви послужи за размисъл , когато разсъждавате върху проблемите си.
Веднъж при един мъдрец дошъл човек за съвет. В живота му нищо не му споряло и той не знаел какво да направи , за да промени нещата.
Мъдрецът  го поканил да се поразходят и да си поговорят. Те вървели край река с много буйно течение. Мрачните води страшно се премятали и се блъскали с огромна сила в близките скали.
Изведнъж мъдреца попитал: „Отговори ми, ако сега съм  в реката и наоколо няма никой, ще потъна ли?
Без да се замисли, човекът казал: „Разбира се. тук течението е толкова силно“.
Мъдрецът не бил много убеден в това. Той смятал, че никой досега не се е удавил само защото е попаднал във водата. Причината за потъването по-скоро би била в начина на мислене. Ако човек си помисли, че водата е студена и не започне да плува за да се измъкне от създалото се положение, то непременно ще потъне.
Така е със всички неприятности, които достигат до нас. Ние потъваме в тях, защото ги оставяме да се вихрят в мислите ни и ние отново и отново ги преживяваме в съзнанието си.
Осмели се накрая и изплувай над тях. Това е твоя шанс.