Малдивите се сътоят от 20 атола в Индийският океан със средна надморска височина над 2 метра.

При сегашното растене на температурата на въздуха и нивото на световния океан, още в сегашния век по-голямата част от Малдивските острови ще останат необитаеми и непригодни за живеене.

През 2009 г., малко преди международната конференция за глобалното затопляне в Копенхаген, президентът Мохамед Нашид с цел да привлече вниманието към проблема на Малдивите, провел със своето правителство, половинчасово съвещание на дъното на морето.

Представителите на властта във водолазно облекло общували със помощта на жестове и като пишели на дъска, а в края на срещата подписали декларация.

Психолог провел експеримент, в който помолил няколко човека в продължение на един ден да извършат пет добри дела. Можело всякави неща да се правят.

Например, да се изпечат бисквитки и да почерпят съседите си, да дарят пари, да помогнат на някой да реши проблема си или да дадат кръв.

Установено било, че независимо от това, какво добро нещо е направено, то изменяло качествено живота на този, който го е извършил. И това било валидно не само за момента, когато се извършвало доброто, а за значително по-дълъг период.

Често най-добрия начин да помогнеш на себе си, е да помогнеш на другите.

Кой се нуждае от вашата помощ? Какъв е приносът ви в живота на другите?

Хиляди свещи могат да се разпалят от една единствена свещ и от това живота ѝ няма да стане по-кратък.
Щастието никога няма да стане по-малко, ако го споделите с другите.

Севда седеше в кухнята и плачеше. Беше напълно отчаяна от поведението за сина си Борис. Класният му ръководител се бе оплакал от него:

– Не работи системно. Има проблеми с общуването. Не знам как ще се яви на приемните изпити. По-добре кандидатстването му да отложите с една година.

Откакто баща му напусна дома им, Борис се бе затворил в себе си и с никого не искаше да разговаря.

Севда изпробва всичко, убеждения, заплашвания, …. но нищо не помогна.

Веднъж му каза:

– Моля те направи го заради мен, постарей се. В момента е важно да поемеш правилния път, независимо от обстоятелствата.

Борис сви рамене. Явно бе убеден, че и тя има вина за поведението на баща му.

От време на време на Севда ѝ се струваше, че е успяла, но само ѝ се струваше.

Една вечер, след като си бяха легнали, Борис дойде в стаята ѝ и я завари, че плаче. Седна до нея, прегърна я и я попита.

– Какво да направя, мамо? Сигурно се чувстваш ужасно.

Севда му каза:

– Бих се чувствала по-добре, ако започнеш да се учиш  по-добре. Класният ти каза, че си занемарил всичко. Присъстваш в час, но не си учиш уроците, не си пишеш домашните и когато те вдигнат да те изпитват мълчиш.

– Мамо, мога да помагам в къщи, но не мога да върна предишния добричък Борис. Татко го прогони.

– Знаеш, че можеш да оправиш нещата ако искаш, – Севда умоляващо погледна сина си.

– Да, знам, но не искам. Може би след известно време …… сега не става …… няма смисъл.

– А твоето бъдеще? – извика Севда. – И то ли няма значение за теб?

Борис вдигна рамене.

– Пет пари не давам за него, поне за сега ……

Невяна остро погледна Боряна. В погледа ѝ се четеше предизвикателство.

– Какво става между вас двамата?

 – Нищо, – отговори Боряна. – Всичко е наред. Защо питаш?

Но това беше Невяна, любимата ѝ леля, която я обичаше и нямаше да я съди прекалено строго. Вероятно подозираше каква е истината, след като снощи, когато я завари разплакана.

Боряна въздъхна и като прехапа устни,  реши да каже какво точно е положението.

– Рутината поражда презрение. Двамата с Димитър се държим като приятели, когато сме заедно, само че това се случва много рядко.

– Често ли оставаш сама у дома?

– Не. Заета съм с разни неща различни организации, няколко дружества, все от този род. Докато се занимаваш с благотворителна дейност, добиваш усещане, че си необходима. От време на време ходя на фитнес. Посещавам разни курсове. Имам си свой собствен живот и много приятели.

– А тези, с които общуваш по електронната поща?

– Те са прекрасни жени. Хресват ме, защото аз не съм като тях. За тях съм връзката им с реалния живот.

– Искаш ли да си влиятелен човек?

Боряна се усмихна.

– Казвали са ми, че от мен би станал страхотен директор на училище, добър психолог или невероятен градинар. Но аз не искам да ставам такава. Никой не ме е карал насила да се откажа от ученето.

– Наистина ли? – С изненада попита Невяна.

– Вярно е, че забременях, – призна Боряна. – Но след раждането можех да продължа образованието си, ако бях пожелала. Но не го направих.

– Съжаляваш ли за това?

– Проблемът не е в това, че нямам кариера, – каза тъжно Боряна, – а това, че се отдалечаваме един от друг. Връзката ни отслабва и при изкушения всеки от нас може да се подведе и да сбърка.

Невяна въздъхна и погледна племеницата си загрижено. Май от това, което се страхуваше, бе станало с младото семейство.

Един човек дълго време страдал от тежко заболяване. Никой не можел да му помогне. Но веднъж в селото, където живеел, дошъл прочут доктор.
Той дал на стадащия 4 хапчете, две по две еднакви. За да се излекува таблетките трябвало да се вземат сутрин и вечер, по една от всеки вид. Докторът му обещал, че ако спазва инструкциите му, обезателно ще оздравее, но го предупредил, че ако изпие две еднакви хапчета в един и същи ден ще умре.
След тези думи лекарят отишъл в неизвестна посока.
Но се появил проблем, хапчетата изглеждали външно абсолютно еднакви. Как да се излекува човекът, без да сбърка и да умре.
Време е да помислите, как най-безопасно човекът да изпие и 4-те таблетки, без да ги обърка. Е, можете да погледнете направо отговора, но няма да е честно.
Отговор:
Хапчетата се разделят наполовина, а парчетата се разделят в две различни купчинки. Сутрин се пие една половинка от едната купчинка, а вечерта половинката от втората. Дори и да са две еднакви, като цяло те съставляват са едно хапче. Така човекът не може да изпие две еднакви хапчета на ден, но ще изпие и 4-те, независимо, че това ще му отнеме по-дълго време.