Нашите домове са все по-големи, а семействата ни все по-малки. Имаме повече удобства, но по-малко време. Налице са много научни степени, но малко е здравия разум.

Притежаваме повече знания, но имаме по-малко трезва преценка. Налице са голям брой специалисти, но това не намалява проблемите ни.

Имаме много лекарства, но все по-малко здраве.

Изминали сме дългият път от Земята до Луната и обратно, но ни е трудно да пресечем улицата, за да се запознаем с новия си съсед.

Създадени са множество компютри, които да съхраняват и копират огромно количество информация, но малко общуваме един със друг.

Ако успеем в количеството, губим качеството. Все по-бързо се храним, но все още бавно усвояваме храната.

Хората растат нагоре, но изкривяват морала си.

Там, където има високи доходи, има дребнави отношения.

Живеем във време, когато има толкова много зад прозореца, но нищо в стаята.

Един ловец хванал лисица в капана си и искал да я убие, но видял, че приближава царя. Ловът на лисици по това време бил забранен, за това той бързо пъхнал животното под палтото си и го закопчал.
Царя поздравил ловеца и започнал да го пита за работите му.
– При мен всичко е наред, ваше величество, – отговорил ловеца.
Царят си поговорил с ловеца за времето и други неща. А ловецът през цялото време останал спокоен и не проявявал никакви емоции. Даже не мърдал и се държал така все едно нищо му нямало.
Когато накрая царят си тръгнал, ловецът паднал на земята, разделен на две, защото лисицата прегризала тялото му.
Когато слушаш другите това те отклонява от  нерешените ти вътрешни проблеми. Не задържай проблемите в себе си и позволи и на другите да се освобождават от тях.

Нима щастието има видове? Е, аз само ще ви покажа три.
Първо ще разгледам щастието на самонаслаждението. При него човек прави всичко в името на своето удоволствие. И това става за сметка на някой друг. Тези действия не се явяват като насилие в груба форма или като изпипан план. Наслаждаващият изпитва неудовлетвореност и обикновено не е щастлив. Например, някой има идея да интимничи с блондинка и очаква да бъде щастлив. Извършва насилие. Удоволствие има, но не и щастие.
Ето ви и друг вид щастие – бездейното. Човек осъзнава, че заради неизпълнените си задължения ще дойдат проблеми. И той се измъква от тях – аз на никого не съм длъжен, нека сами се раздират. Това също е форма на насилие само, че скрита. На него му е все едно, че другите ще бъдат нещастни. Дори и в Наказателния закон има отбелязано за престъпното бездействие.
Съвестта измъчва човекът и той е нещастен.
Например, баща знае, че в къщи го чакат гладни деца, но той не им занася храна. Така той ги подлага на насилие, макар че не ги бие.
А сега да разгледаме действащото щастие. Човек иска да направи другите щастливи. При това по закон този човек получава два пъти повече, отколкото е дал. Това е закона на благочестието.
Ако не правим добро, ние носим страдание на другите и на себе си. Нека разберем, че щастието е даване благо на другите. Трябва да внимаваме нашите благи намерения да не се превърнат в насилие.
Мнозина казват: „В живота трябва всичко да се опита.“ И те пробват алкохол, наркотици, безразборен секс, хазартни игри….
Но нека поне един ден да живеят за щастието на своите близки и други!

В северната част на Камчатка, сред малочислените народности, в продължение на векове се смятало за голяма чест, гостът да има интимна връзка с жената на стопанина.
За тази цел съпругата се стараела да изглежда толкова желана за госта, че той не можел да устои на изкушението.
Когато след година домакинята роди дете от непознатия, се отбелязвало като голямо събитие и се устройвал празник в цялото селище.
С какво е свързано всичко това? С естествените проблеми на затворената етническа група. Новородените се раждали слаби, болнави, повечето умирали като бебета.
Затова привличането на чужд човек за възпроизводство на поколение се смятало за реално спасение и оцеляване на племето, граничещо със чудо“
Подобни обичаи се срещат при ескимосите от Аляска, австралийските аборигени и при хората живеещи в долините на горен Тибет. Всички тези племена и народи имат причини, за да бъде това традиция при тях. Изглежда мисълта за запазване на народа и племето при тях е от решаващо значение, но странното е, че са решили по такъв начин да решат проблема си.

Денят беше напрегнат и умората силно притискаше слепоочията му. Главата му бучеше, а мислите за още нерешените проблеми в града, го измъчваха много по-лошо от всякаква болка.
Изведнъж усети мирис на дим, огледа се. Наблизо гореше къща. Притеснен се отправи натам. Група полицаи безпомощно размахваха ръце срещу пламъците. Горещината беше непоносима. Той дочу, че някой викаше:
– Вътре има жена…, как да я измъкнем….огъня се е разраснал.
Той не се поколеба и тръгна напред към горящата къща. Усети как една ръка го хвана и в суматохата едва дочу:
– Назад, господин Кмете, пожарната идва…
Той се отскубна и влезе сред пламъците. Двама души веднага тръгнаха след него. Това не е шега….ами ако пострада, та нали той е кмет на града,
Огънят още по-силно засъска. Лютивият дим стисна здраво гърдите му, така че едва си поемаше дъх. Очите му се насълзиха, но той продължи напред. Там имаше човек и той се нуждае от помощ.
Прекрачи горящата каса на вратата и в гъстия дим едва напипа паднало тяло. Бързо го грабна и хукна навън. Недогорели парчета го гонеха по петите. Те с грохот се стоварваха на сантиметри от гърба му.
Излезе навън, предаде тялото на изумения полицай насреща и припадна.
В болницата беше с още двама полицаи и един пожарникар, пострадали от огнената стихия. Лекарят, който го прегледа остана изумен, че дори не е получил драскотина.
Бързо го освободиха. Излезе навън, въздъхна дълбоко и закрачи бодро към дома.