На една поляна, сред огромната гора живял един вълшебник. Той имал голямо стадо овце.

Всеки ден той изяждал по една овца. Тези кротки животни причинявали много тревоги на вълшебника. Бягали към гората. Много време му отнемало да хване бегълката и да събере отново стадото.

Ако овцата разбирала кога ще я заколят, тя се съпротивлявала и виковете ѝ плашели другите. Тогава вълшебникът приложил хитрост. Поговорил със всяка овца поотделно.

На една казвал:

– Ти не си овца, ти си човек като мен. Няма от какво да се боиш, аз убивам и ям само овце. Ти си единствения човек в това стадо и си моя най-добър приятел.

На друга казвал:

– Защо бягаш от мен. Ти си лъвица и от нищо не трябва да се страхуваш. Аз убивам само овце, а ти си ми приятел.

На трета внушавал:

– Послушай, ти не си овца, а вълчица. Аз те уважавам. Както и преди аз ще продължавам да убивам по една овца всеки ден, но ти си вълчица, най-добрият приятел на човека. Няма от какво да се страхуваш.

По този начин, той говорил на всяка овца и внушавал на всяка една от тях, че не е овца, но напълно различно животно, което се различава от всички други в  стадото.

След тези разговори напълно се променило поведението на овцете. Те пасели спокойно и вече не бягали към гората. И когато вълшебникът убиел някоя от тях, те си казвали: „Той е убил овца, а не мен, защото аз съм му най-добрият приятел“.

Дори овцете, които убивал, престанали да се съпротивляват. Той отивал до набелязаната жертва и казвал:

– О, приятелко, отдавна не сме разговаряли. Ела с мен. Искам да се консултирам с теб по един въпрос.

Овцата отивала с гордост при него. Тогава той я питал как вървят работите в стадото. Жертвата с радост му разказвала всичко, след което той я убивал. Смъртта идвала бързо и овцата нямала време да разбере какво става.

Вълшебникът бил много доволен. Повдигайки самочувствието на всяко едно от животните, успял да ги накара да забравят за смъртта. Станали по-спокойни, наслаждавали се на живота и спокойно си хрупали тревица. Месото им станало по-вкусно.

Така вълшебникът дълги години управлявал своето стадо. Дори овцете започнали да му помагат.

Ако някоя съобразителна овца започнела да се досеща за истинското положение на нещата, то останалите овце „най-добрите приятели“ на вълшебника, веднага му докладвали и той с удоволствие я изяждал.

А вие какви сте лъвове, вълци или може би хора…?

Един човек в детството си много дружал със един възрастен съсед.
Времето си вървяло, появил се колеж, увлечения, после работа…Всяка минута на младия човек била заета. Той нямал време да си спомни миналото, да поговори дори с близките си.
Веднъж той научил, че старият му приятел, възрастния съсед е починал. Тогава младежа си спомнил как този човек се е опитвал да замени загиналият му баща. Почувствал се виновен. Отишъл на погребението.
Вечерта след погребението младият човек влязъл в празния дом на покойния. Всичко било така, както преди много години.
Само малката кутийка, в която старецът съхранявал най-цената си вещ я нямало на масата. Мислейки, че някой от близките му я е взел, младежът напуснал дома.
След две седмици той получил колет. Подателят бил починалият старец. Младежът с разтреперани ръце го отворил.
В него лежала онази кутийка, която той не намерил на масата. В нея имало златен часовник с надпис: „Благодаря за времето, което прекара с мен“.
Тогава младият човек разбрал, че най-ценното за старият човек е било времето, което е прекарал с малкия си приятел.
От тогава той се опитал да отделя повече време на сина си и жена си.

Най-добрия приятел на човека е кучето. А ние имахме огромен черен дог. Много възпитан и изключително умен. Любимото му занимание беше да стои на прозореца и да гледа на улицата.
Представяте ли си колко е голям дога? На него не му е нужно да се изправя на задните си лапи за да гледа през прозореца. Обикновено сядаше на перваза, поставяше главата си на дантелените завеси, които свиваше на топка, поставяше лапа до главата си и гледаше, какво става навън.
От другия вход съседката, възрастна жена, която много недовиждаше, всеки ден надничаше и странно какво ли толкова гледаше.
Била подала оплакване в милицията, че в този и този дом се укрива негърска жена без регистрация, която никъде не излиза и събира цени данни като наблюдава улицата.
Дойдоха от милицията да разберат случая. Падна голям смях. Момчетата се усмихваха и вдигаха ръце: „Нали разбирате, имаше сигнал, трябваше да проверим“.

Интелектът на животните понякога ни поразява. Например, шимпанзето Канзи, което е на 29 години, знае 450 думи и може да общува с човек посредством компютър. Всеки ден използва около 30-40 думи. Но не само шимпанзетата са известни с невероятната си способност да мисли логично.
Свинята има отлична памет и интуиция. Тя отговаря на името си и разбира значението на някои думи. Решава по-добре тестове за мислене, отколкото някои примати.
Папагала Жако се смята за най-умната птица. Този папагал поразява със своята съобразителност и верност. Папагалът Алекс, с който се занимава с американски учен Ирен Паперберг от Университета в Аризона, отличава 50 различни обекти. Той може логично да обясни разликата между различните обекти.
Слоновете са много интелигентни и емоционални същества. Те скърбят за мъртвите си роднини и понякога могат да ги разпознаят по бивните и черепа.
Морски лъвове също са животни, които могат да мислят логично. Седем-годишен морски лъв Рио доказа съществуването на логическото мислене с помощта на специални тестове, в които определил че ако a=b и b=c, то a=c.
Кучето отдавна се смята за най-добрия приятел на човека. Те могат да научат 300 думи. Техният ум се сравнява с този на две годишно дете.
Враните имат най-голям размер на мозъка сред всички пернати. Те могат да мислят, да се обучават и да изпитват емоции. Много са изобретателни и могат да подберат нужния инструмент, за да изпълнят определена операция. Виждали ли сте врана да хвърля орехче върху камъните, за да го строши?
Според учените, африканските павиани имат поведение подобно на човека. Те имат сложна социална система. Изпитват стрес и мислят абстрактно.
Мравките са много хитри същества. Те се събират в големи групи и завземат по-малки, за да ги направи роби. Те отлично се ориентират по слънцето.
Делфините са един от малкото животни на земята, които могат да разпознават себе си в огледалото. Те знаят кои са техните майка, кой е лидера на група им и се отнасят различно към близки си.

Затворници с образцово поведение в затвора „Pollsmoor“, Кейпаун, Южна Африка, са взели участие в нов проект на затвора. Смисълът на проекта е превъзпитание на лишените от свобода На всеки от затворниците са дадени няколко папагала, за който те да се грижат.
„Pollsmoor“ е затвор със строг режим, който е известен с това, че в него 6 години е прекарал Нелсън Мандела.
Птичия проект е започнал в блок „Б“ преди 11 години.
От 2000г насам затворниците се грижат за птици, които по-късно продават като домашни любимци.
Желаещи за участие в проекта са много, но са допуснати само 12 човека, които не пият, не пушат, не псуват и не употребяват наркотици.
Избраните затворници имат малки привилегии. Живеят сами в стая, която е предназначена за наблюдение на няколко птици. Талиеп, който е получил доживотна присъда за убийство, се събужда на всеки два часа през нощта за да храни поверените му четири папагала, които са поставени в специално затоплено място.
Когато птиците стават на 10 седмици, те се предават на друг до тяхната продажба. Причина за това е един инцидент. Една от птиците била приучена да пренася наркотици от блок на блок. След като я заловили, било забранено на затворниците да си имат пернат приятел.
Ако администрацията засече и най-малкото нарушение, затворника се отстранява от блок „Б“ и му се отнемат привилегиите.
Проектът възвръща средствата вложени в него. Той носи малка печалба и за затворниците, грижещи се за птиците.
Този „птичи“ проект решил да реализира Викусу Гресе, който бил председател за помилване в затвора. Той много обичал птиците, за това си помислил, че те могат да помогнат за поправление на провинилите си. Идеята не е негова. През 1962г. на екраните бил пуснат филма „Любител на птици от Алкатраз“, който се основава на реални събития.
Всички стени на блок „Б“ са изрисувани с птици, така че те се чувстват у дома си. Стените са боядисани от бивш затворник, който излежавал присъда за въоръжен грабеж.
Птиците помагат на затворниците да разнообразят престоя си в затвора. Престъпниците са в килиите си 13 часа на ден, изпращат ги да работят в кухнята, пералнята, хранят се заедно и се разхождат на чист въздух. Рандъл, който е тук от 7 години за изнасилване казва, че е много трудно да се раздели с всяка птица, след като е свикнал с нея.