Тя беше на 76 години, а той на 78.
Срещнаха се на гробищата. Тя редовно посещаваше гроба на мъжа си, а на съседния гроб идваше той, нейният бъдещ мъж. Той донасяше цветя, почистваше гроба на жена си и възрастната жена забеляза това. Веднъж, когато него го нямаше, тя погледна датата на смъртта на жена му – преди 12 години.
Първоначално възрастната жена само се поздравяваше с него, след това почнаха да разговарят, а по-късно започнаха да се връщат заедно от гробищата. Той я изпращаше до дома ѝ.
И така между тях възникна“гробищно“ приятелство. Накрая решиха да се оженят.
На празничната маса имаше малко хора. Новият стопанин на дома взе чаша с „Pepsi-Cola“, той изобщо не пие алкохол.
А една от младите съседки разправяше, че мъж, който не пие алкохол, може да се намери само в гробищата.
Мъжът вдигна чашата, всички притихнаха. Той погледна своята нова жена и тихо каза:
– Пепи, нима не ме позна?
Усните на булката затрепераха и тя кимна с глава:
– Познахте Дони, отдавна се сетих, че си ти.
Представяте ли, някога те били женени. Тогава той бил на двадесет, а тя на 18 години. Живели само два месеца и се разделили. Той бил вятърничев, а тя прекалено свободна.
И сега отно се събират. Боже, ти ли направи това?

Страстната любов и горещите чувства ще избледнеят с времето, но идва разбирането, доверието и приятелството. Постоянно поддържайте и загрявайте сетивата ярки емоции. Е, ако вече имате конфликт, не е необходимо да стигате до истерия.
За да съхрним семейството най-главното е да не бягаме от проблемите, а да се стараем заедно да ги решим. Необходимо е да имаме сили, да отхвърлим всяка обида, за да можем спокойно да обсъдим заедно причините за поредната кавга.
Трябва често в семейството да се говори за проблемите, да се казва какво не ви харесва или какво бихте искали да се измени. И ако има разбиране в семейството, вие със сигурност ще се вслушвате един в друг и ще стигнете до консенсус.
Чувствата трябва да се укрепват и засилват. С времето те стават по-топли. Ако има разбиране и любов, всички прегради ще се стопят.
Ценете семейството си. Нека никакви прегради не ви попречат да създавате и изграждате пълноценно семейство.

Лев Толостой е писал: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.“
Сега много двойки се развеждат. В семействата настъпват кризи по една или друга причина. Бащи говорят на синовете си: „Докато си жив, не се жени“.
Ясно е, че любовта в нашия век трябва много да се пази.
Традиционните семейства се строят на някои от следните принципи: двамата са длъжни един към друг, подчинен и началник, …. с други думи семейството се разглежда като вид работа.
В семейство, където любовта е израз на дадена работа, нещата се развиват лошо.. Например в взаимоотношения началник подчинен, желанието е да се стои по-далече от началника. Обвиненията и оправданията са безкрайни, от там идват и множеството скандали в семейството. Живот пълнен с изпълнения на чужди желания е безрадостен.
Днес много семейства живеят на принципа: всеки е началник и сам на себе си подчинен. Всеки живее според желанията си. Така се поражда егоизма и отчуждението.
Истинското семейство трябва да се опира на приятелството, там няма началник и подчинен. Приятелите не лъжат и не изменят на другарите си
Семейството трябва да бъде от тип любов – дружба. В такова семейство няма кавги, изневери и лъжи. Любовта разте и с годините се засилва.

Американски учени са установили, че хората са склонни да избират своите приятели от тези, които са с подобни на тях ДНК.
Те са изследвали единични нуклеотидни полиморфизми (това е разликата между сравними части в ДНК на единичен нуклеотид между различни индивиди от един и същи вид) в геномите на хора и установили, че ДНК-то на двама души, живеещи като двойката са много близки.
Анализирани са над  1,7 милиона единични нуклеотидни полиморфизми, срещащи се в генома на хората.
Но, както отбелязват учените, корелациите, дължащи се аналогично ниво на образование при съпрузите, са по-високи от тези, намерени при генетична прилика.
Изследвания са направени върху 825 бели неиспанско говорящи американски двойки, в които съпрузите са родени в периода 1930-1950 и до момента са се пенсионирали, и все още имат стабилна връзка.
Получените резултати ще бъдат използвани от учените за изграждане на статистически модели на човешки популации, в които, като правило, образуването на съюзи между хора не се подчинява на строги закони и нямат случаен характер.
В бъдеще изследователите планират да изучат генетичния фон на междурасовите и еднополовите бракове, както и да разберат как сходството в ДНК влияе на приятелството между хората.

Самуел беше безчувствен, защото нямаше сърце. Дж. Попов беше високонравствен човек, благороден, обичан и честен. Той беше голям поклонник на произведенията на Самуел. С течение на времето тези чувства поохладняха, за което бе виновен единствено Самуел. Но независимо от всичко, Попов все още го обичаше.

Един ден в квартирата на Попов дойде млад човек и каза:

– Аз съм син на Самуел ….  Току-що пристигнах и носи препоръчително писмо от баща ми, – и подаде писмото на Попов.

Попов го посрещна сърдечно и каза:

– Аз те очаквах, моето момче. Зная за какво си дошъл, защото вече получих писмо от баща ти. За щастие мога да ти помогна. Имам свободно място тъкмо за теб и от днес можеш да се смяташ за назначен.

Младежът благодари от сърце и добави:

— Аз знаех, че ме очаквате, защото татко ми обеща, че ще ви пише, за да ви уведоми предварително.

Писмото на Самуел беше в джоба на Попов, но той не го показа на младежа. Ето какво пишеше и в  самото писмо:

„Синът ми е побъркан на тема техника и смята да се обърне към теб за помощ, защото знае, че сме стари приятели. За да не ми досажда повече, видях се принуден да го изпратя при теб, като му дадох и писмо, в което го препоръчвам на твоето внимание и те моля в името на нашето приятелство да му помогнеш да осъществи своите стремежи. Нямаше как, просто бях принуден да напиша писмото, което той носи, но сега те предупреждавам да не обръщаш внимание на това писмо. Синът ми е влюбен в техниката, но е пълен некадърник и от него нищо няма да излезе. Не си създавай излишни грижи с него, само ще си загубиш времето.“

Дж. Попов помогна на момчето. Издигна го и стана втори, истински баща за него.