Една жена се оплаквала от съседката на приятелката си, защото я била обидела. Приятелката ѝ я увещавала да прости, но жената била непреклонна.
– Да простя? Но как? След всичко, което тя ми направи? Злото не трябва да се прощава, – казала жената. – И въобще, защо трябва да обичам хора, които не ме обичат? Защо трябва да правя добро, когато хората ме лъжат, предават и ми причиняват болка?
– Ще ти разкажа една история, – казала приятелката ѝ. – Живял един мъж. Той помолил Природата да направи така, че нощно време да е светло, за да не пали свещи, а през зимата да бъде топло, за да не кладе печката. Но Природата тъй като знае, кое е най-добре и как нещата трябва да бъдат, не обърнала внимание на молбата на човека.
Мъжът се ядосал и си помислил: „Добре тогава! През нощта аз няма да запалвам свещта, за да ти светя, а през зимата няма да кладя печката, за да те топля. Даже ще отворя прозорецът, за да не остане никаква топлина в стаята. Тогава ще видиш, колко студено ще ти бъде.“
– Какъв глупак, – прекъснала разказа на приятелката си жената. – Нима той смята, че със свещта свети на Природата и с печката я топли? Та това е необходимо само за него. Природата сама ще се погрижи за себе си.
– Но ти правиш същото, – казала приятелката.
– Аз? – учудено възкликнала жената.
– Да ти. Защото гасиш светлината на твоята любов, когато около теб се сгъстява мрака. Защо не запалиш огън в сърцето си, когато духа студен вятър от сърцата на хората?
Не е ли по-добре, вместо да седиш на тъмно и да чакаш някой да „светне“, сам да „запалиш светлината“ и така ще послужиш не само на себе си, но и на другите. Тогава ти сам ще видиш пътя, по който да вървиш, ще го видят и останалите, и тогава ще вървите заедно хванати ръка за ръка.
И вместо да седиш на студено и да чакаш някой да те стопли, стопли сърцата на другите хора и тогава от тях няма да струи хлад.

Рени затвори вратата и се приближи до прозореца. Бръкна в джоба си и извади писмото, което я бе изненадало. „Сега е обедна почивка, всички излязоха и никой няма да ме безпокои“, – помисли си тя и отвори писмото.
Листът бе изпълнен с неравен дребен почерк.
„Здравей, Рени!
Пиша ви вашата леля от Варна. Не сме се виждали от двадесет и пет години, ако не и повече. Мисля, че за това е виновна моята покойна сестрица и ваша майка. Е и аз не съм ангел, но не е в това работа.
Аз отдавна съм вдовица. Погребах мъжа си, стопи се от алкохол. Нека Бог да го съди, често ме биеше. Синът ми порасна и не забелязах кога се свърза с лоша компания. Сега е в затвора, заради участие в групово изнасилване.
Сърцето ме боли като се върна назад в годините. Ето има си дом с градинка, кокошчиците ми носят яйчица, има море и слънце, всичко имам освен щастие. Няма човек без грях на този свят и аз си имам своите.
Не мога да забравя само един мъж, който дойде веднъж и аз му дадох стая през летния сезон. Бях млада, кръвта ми още гореше….Срещахме се, любовта ни бе силна и страстна. Фамилията му бе Пасков и беше от едно родопско село. Може и да си го срещала някъде? А може той и да не е от там. Какво съм се завайкала, от тогава минаха толкова много години….
Така че сега аз нямам деца, нито внуци. Ти ми остана една единствена, племенницо моя. Тъжно ми е без близък човек, често плача. Помня те, такава малка русолява с червени бузки. Та реших да те поканя на гости. Ела с мъжа и децата си, ако имаш семейство. А ако нямаш ела с приятелката си, за да не скучаеш тук, все пак ти си млад човек.
Свършвам до тук и чакам отговор.
Целувки: леля Катя.“
Рени изтри сълзите си и прочете писмото отново. Не бе получавала отдавна писмо. Тя много се изненада, когато намери в пощенската си кутия този пощенски плик.
Леля Катя, каква красива беше…, с тъмни, черни коси, черни вежди, дебели устни и … както се казва пищни форми. Това бе останало в паметта ѝ от посещенията във Варна, но това бе толкова отдавна.
Странно в детските си години Рени искаше да пътува, но никъде не отиваше. И накрая и се падна късмет, пътешествие до курортния град Варна на гости на сестрата на майка ѝ.

Всичко започнало много романтично. На мравоядът Ернесто от Парка на дивата природа в Марвел била представена бъдещата му съпруга Ерика, специално докарана от Германия.
За да се установят добри отношения между животните се изисквало време. И служителите на Парка търпеливо зачакали, кога двамата партньори ще се заемат с основната си цел, създаване на потомство. Въпреки всички усилия между Ернесто и Ерика дори нямало намек за привързаност. По-скоро между тях се наблюдавал гняв и агресия един срещу друг.
След осемнадесет месеца се изяснило, че Ерика не е самка, а самец. Всички в парка били озадачени, но техните чувства не могат да се сравнят с тези, които изпитвал клетия Ернесто, когото опитвали да кръстосат с еднополов индивид. Той бил единственият, който знаел, че Ерика е Ерик.
Този забавен инцидент се дължи на факта, че половите органи при мравоядите са много добре скрити в гънките на тялото. Даже специалисти се затрудняват да определят кой стои пред тях той или тя. Своята грешка ветиринарите от Парка установили след като приспали „самката“ и я изследвали под микроскоп.
Въпреки това тази история се оказала със щастлив край за Ернесто. В една от датските зоологически градини му намерили приятелка на име Инти, с която той прекарвал времето си приятно.
Факта, че Инти е женска са забележителните малки, на които тя е майка.

Днес е рожденият й ден, а приятелят й е изпратил само SMS  със стих. Ядосана тя му написа: „Това ли е всичко“? Последва отговор: „Не, прегръщам те нежно, целувам те и много те обичам“.
Недоволна от реакцията му тя седна на дивана и се замисли. „От една страна той е великолепен мъж. Винаги подава ръка за помощ и ме насърчава във всяка ситуация. Той е толкова добър, а не разбира, че просто трябва в случая да има подарък“.
Разбирайки, че трябва да промени нещо, отива при най-добрата си приятелка за съвет. Изслушвайки тя я попита:
– Добре, а какво искаш от него като подарък?
– Бих искала да ми купи бижута……
– А това толкова ли е важно за теб?
– Така аз се чувствам скъпоценна за него и разбирам, че той мисли за мен. Нали иска да ме зарадва и за това не пести средства. А сега имам усещането, че той е уверен, че такъв жест към мен не е нужен.
– Тогава му кажи. Аз си харесах този пръстен. Мога сама да си го купя, но ми се иска, когато погледна ръката си, винаги да си мисля за теб…..Нека този пръстен бъде подарък за моя Рожден ден. И каква е разликата, че не е тази седмица. Спомена ще остане завинаги.
– Но аз не искам да го моля….
– Не е нужно. Просто кажи: „Аз мога да си го купя сама, но би ми било приятно, ако ти ми го подариш“.
– Той ще ми го купи, а после ще се отдръпне от мен, мислейки, че го използвам.
– Той не те разбира, защото ти мълчиш и не казваш какво точно желаеш и очакваш от него. Сподели терзанията си и той ще те разбере.