Когато Майкъл Петерсон видял, че малко момиченце потъва, той скочил във водата да я спасява.

Четири годишната Хавей той спасил, но след това се парализирал от гърдите до петите.

Карлиса Джонс, майката на Хавей, описва така трагичното гмуркане на Майкъл:

– Той се показа над водата с нея. Когато я хванах и се огледах, той плаваше на повърхността на водата.

Течението на реката било много бързо. Петерсон си счупил шията веднага щом попаднал във водата. Майкъл веднага след като извадил детето, бил откаран в болницата.

Петерсон е работил в строителството, но не е имал медицинска застраховка. Майкъл за втори път спасява човек. Преди няколко седмици е изкарал от кабината на камион шофьорът, секунди преди да се взриви двигателят.

– Той е направил това, което се надява другите да направят за него, – споделя майката на Майкъл.

Приятелите на Петерсон са основали фонд в местната банка, а във Фейсбук са направили страница, в която съобщават за състоянието на Майкъл.

Веднъж в дома на Глинка се събрали приятели. На трите рояла, които се намирали в гостната на композитора, решили заедно да свирят произведения на Бетховен.

Трябва да отбележим, че те много обичали музиката на Бетховен, но били дилетанти.

След пет минути Глинка сложил ръка зад гърба си и започнал нервно да крачи в салона.

– Михаил Иванович какво ви е? Защо така пристъпяте напред-назад? – попитал един от музициращите гости.

– Така не може, господа, – възкликнал Глинка отчаян. – От половин час изтезавате и без това нещастния Бетховен. Имайте милост! Бетховен никога не е писал, вашите импровизации.

–

Дошли на гости приятели, те не били женени, но скоро щели да сключат граждански брак. Вечерта домакините се постарали да ги сложат да спят в различни стаи. Четиригодишно момченце попитало майка си:
– Защо Диди и Наско ще спят в различни стаи?
– Защото те не са съпруг и съпруга, и за това не могат да спят заедно. Заедно спят само съпрузите.
Детето учудено погледнало майка си. Погледа му казвал: „Колко си глупава, мамо!“ А след това казало:
– Аз спя с баба. Ние съпрузи ли сме?

Тя имаше нежно и дребно тяло, но голямо сърце, толкова голямо, че в него намираше гостоприемство и приют всяка чужда скръб и всяка чужда радост. Най-голямата разлика между нея и хората се състоеше в това. че другите проявяваха интерес само към някои неща, а тя до самата си смърт се интересуваше живо от всичко и всички на тоя свят. В целия й живот нямаше случай, когато тя се е ограничавала само с някои въпроси или да е оставала безразлична към някои хора.
Болният, който се интересува от всичко и всички, освен от себе си и който не знае какво е това скука, е опасен противник за болестта и не може лесно да бъде победен. Именно тази черта в характера й помогна да доживее близо деветдесет години.
Интересът й към хората и животните беше много личен и приятелски. И в най-безнадеждните случаи тя винаги намираше в тях нещо, което да оправдае, и нещо, което да обича, дори ако трябваше да си въобрази, че то съществува. Тя бе естествен съюзник и приятел на самотните. За нея казваха, че е благочестива.
Веднъж бе подведена да каже добра дума дори за самия сатана. Започнаха да ругаят дявола. Заговорниците се надпреварваха да го хулят, да го изобличават жестоко, докато накрай нищо неподозиращата жертва падна в клопката.
Тя се съгласи:
– Обвиненията ви са основателни. Дяволът действително е затънал в грехове и пороци, но кой би казал, че с него са постъпили справедливо? Грешникът си е грешник и нищо повече; сатаната просто е един грешник, както и всички останали. А как са се спасили другите грешници, нима със собствени усилия? Не, така никой не би могъл да се спаси. На помощ на техните незначителни усилия идват горещите, призоваващи за милост молитви, които всеки ден се отправят в църквите от целия християнски свят от милиони състрадателни сърца. А кой се е помолил за сатаната? Кой през това време е имал човещината да се помоли за грешника, който най-много се нуждае от молитва, за нашия събрат, който най-много се нуждае от приятел, а няма нито един, за единствения грешник между грешните, който има явно и неоспоримо право за него да се молят денонощно по простата причина, че той, като грешник на грешниците, има най-голяма нужда от това?
Тази приятелка на дявола беше добра душа, надарена от природата с естествена, несъзнателна състрадателност. Когато пред нея обидеха или сконфузеха беззащитен човек или животно, това събуждаше нейната жалост или негодувание и тогава от нея нямаше по-красноречив оратор. Нейното красноречие рядко биваше разпалено и необуздано, напротив, обикновено то беше кротко, съчувствено, убедително, проникновено; и толкова неподправено, благородно и простичко.
Обиждаха ли някого, било човек или животно, боязливостта, естествена за нейния пол и крехко телосложение, изчезваше и на преден план се явяваше смелостта.
Един ден на улицата един разбеснял се мъж, страшилище за целия град, пред погледите на благоразумно стоящите настрана мъже, гонеше голямата си дъщеря с дебело въже в ръка и заплашваше:
– Ще те разнищя с него……
Тя отвори широко вратата на нещастницата и вместо да я затвори и заключи след това, застана на прага и препречи пътя с разперени ръце. Мъжът започна да ругае, да псува, да я заплашва с въжето, но тя не трепна и не прояви капчица страх. Само стоеше права и горда и го бичуваше, посрамваше, осмиваше и предизвикваше с тих глас, който не достигаше до улицата, но достигна до съвестта и достойнство на този мъж.
Накрая той й се извини. Не бе виждал по-храбра жена от нея. После си тръгна по пътя, без да каже дума повече и я остави на мира. След тази случка двамата станаха приятели, защото в нея той беше намерил човек, който не се бои от него.
Веднъж на улицата тя изуми един як колар, който биеше коня по главата с дръжката на дебелия си камшик. Тя му грабна камшика и така убедително заговори в защита на провинилия се кон, че коларят осъзна вината си и дори даде обещание, че никога вече няма да се отнася зле с коня си.
Такова застъпничество за тормозените животни беше съвсем обикновено нещо за нея. Очевидно умееше веднага да покаже добрите си намерения, без да обиди никого, защото винаги постигаше своето и извикваше у противника възхищение и уважение.
Всички, които не можеха да говорят имаха приятел в нейно лице. Всяка бездомна, гонена, окаляна и безпътна котка веднага познаваше в нея своя покровител и защитник и я следваше до къщи. И инстинктът на животното не го лъжеше, то бе приемано в дома й с разтворени обятия.
В къщата й имаше деветнадесет котки. И нито една не се отличаваше с никакви особени качество. Единственото им качество беше, че всички бяха нещастни. Те бяха тежест, но нали бяха несретници, това бе достатъчно, за да стоят в дома й. Тя не разрешаваше те да бъдат държани в клетка. Не би допуснала да бъде лишен от свобода дори един плъх.

Представете си младеж попада в компанията на  момиче, което се нуждае да бъдат задоволени емоционалните му нужди. Нейният баща не й е обръщал достатъчно внимание, поради което нейната емоционалност не е задоволена. Ако бащата не я защитава, както трябва, нямам в предвид забрани и заплахи, тя може да попадне в компанията на похотлив младеж.  Нейните нужди може да са по-различни от неговите, но различията подпомагат за насочване към сексуални отношения.
Когато тя е била малка е имала нужда от силна бащина любов.  Тъй като не е получила такава в достатъчно количество, тя започва да се държи предизвикателно за да спечели мъжка любов и внимание.
Когато е на седем години поведението й е досадно и тя се чувства отхвърлена и презряна. Това я прави още по-несигурна. Тогава тя търси благоволението на вуйчовци, чичовци, и приятели, които идват в дома им. Тя осъзнава, че начина по който иска да спечели вниманието им не им харесва, но това не удовлетворява нуждата й.
След време фигурата й се изменя, тя става сексуално привлекателна и изведнъж е залята от мъжко внимание. Но това не е от мъжката страна на нейните близки и роднини, а от ненаситни момчета. Такива, които са гледали жадно филми разкриващи голота и безсрамие и са готови да подражават във всеки удал им се възможен случай.
Това момче не разбира, че момичето не търси секс, а защитник, някой който да я изслуша и разбере. Но уви…. връзките се умножават, но проблемите не се разрешават, а се увеличават.
Кой ще каже, че такива момичета не търсят секс, а любов, разбиране и закрила?
Не си вършим работата като родители, за това страдат и децата ни!