Американските учени са склонни да приравнят танорексията, зависимостта от слънцето, до пристрастяването към алкохола и наркотиците.
Според изследователите болни от танорексия са доста. Желанието за добиване на загар, учените смятат, че е аналогичен на желанието за използване на стимуланти. Зависимите от получаване на слънчев загар са хора, които не желаят да съкратят времето, което прекарват на слънце. Главната им цел  е, колкото може повече да бъдат на слънце. Тези хора получават рак на кожата, но все пак продължават да се препичат. Този тип поведение е типично за хора, страдащи и от други видове зависимости.
Повече от половината постоянни посетители, които посещават солариумите страдат от същия тип зависимост.
Edinof Brion твърди, че слънчевата светлина активира прилива на кръв към тези участъци от главния мозък, които отговарят за удоволствието и пристрастяването. При липса на ултравиолетови лъчи, пациента се опитва да си възвърне еуфорията и отново попада под палещите лъчи, а когато няма естествени такива посещава ежедневно солариум.

Кокаинът  за първи път бил  отделен  от  Фридрих Гетке през 1855 г. Още с появяването си той получил широко разпространение.
В САЩ било популярно да се пие вино, в което е разтворен кокаин. През тези първи години той се смятал за безвреден стимулатор. В Европа го продавали като средство срещу зъбобол. А през 1920 кокаина се продавал като средство срещу простуда.
Това славно вещество в комплект с аспирина, помогнало за издигането  на фармацевтична компания с интересното име „BAER AG„, която го въвела през 1898 г. под търговското наименование хероин.Препаратът се смятал за добро средство при успокояване на кашлица.
До 1931 г. той се продавал във всяка аптека, дори като детско лекарство. През 1931 г. фирмата преустановила производството на хероин.
До 1958 г. той можел да се получи само по предписание от лекаря. Дали едва тогава са узнали какво е истинското му въздействие?  Представете си как зависим от този наркотик се моли на лекуващия го: „Докторе . предпишете ми кокаин“.  Жалка картина, вместо помощ , непоправимо пристрастяване
Пълната му забрана бе наложена едва през 1971 г.  Днес Хероин се произвежда само от американската фирма „Сигма-Олдрич“.
Защо винаги така се случва? Открие се вещество и хоп става хит на пазара, а приложенията му са едва ли не фантастични. Още преди да са изследвани страничните му ефекти, рекламата вече бие тъпана за новата  „панацея“.

Не смешно, а по-скоро трагично  става, особено когато се касае за живота на човека. Прилагайки „най-доброто  лекарство“ в повечето случай пациентът става жертва на своето доверие.
Лекари, внимавайте какво предписвате, защото ако едно лекарство подобрява функциите на засегнат орган, то може зле да повлияе на друга част от организма.