В редовете на армията на Наполеон, оттегляща се от Москва сред дълбок сняг на суровата руска зима, бил немски принц, обичан от своите войници заради дружелюбието си.
В една мразовита нощ уморени, измръзнали и гладни войниците се установили  на лагер в развалините на един помешнически двор.
Събуждайки се сутрин, принцът се почувствал бодър и на топло, въпреки че хладният вятър свистял наоколо. Той повикал войниците си, но никой не му отговорил. Огледал се и видял войниците си засипани със сняг, а той бил покрит с техните наметала. Войниците разбрали, че никой няма да оживее тази нощ, за това решили да спасят военачалника си. По-късно го настигнали руски войски. Той бил пленен, но се спасил от студа. Това била наградата му, за това, че се отнасял към войниците добре и бил загрижен за тях.
Дружелюбието се изразява в любов към ближния извикваща мир, съгласие и разбирателство. Това е покорност на сърцето. Това качество се появява често сред хората във всекидневния ни живот.
Където няма дружелюбно отношение към хората, там няма и любов.
Сърдечността и дружелюбието променят сърцата на хората. Ако успееш да помогнеш на човека срещу теб да почувства съчувствието ти, ти ще го предразположиш към себе си.
Подаръците не се измерват в количеството предмети и парите вложени в тях, а в отношението и съпричастието към мъката и нуждата на другия.
Добрата дума и приветливостта са основа на едно бъдещо приятелство.

Принц Чарлз взел решение да затвори своя магазин за плодове и зеленчуци „Vеg Shed“, който бил открил в своя дом в село Хейгруъв, в графство Глостершир. Причина за това били намалелите продажби и популярността на онлайн търговията. Потребителите предпочитали да си поръчват продукти по Интернет, а не да идват в неговото магазинче, където се продавали продукти от неговата ферма и били екологично чисти.

Но принц Чарлз съвсем нямал намерение да се отказва от продажбата на плодове и зеленчуци. Той решил да върви в крак с времето и да ги продава чрез Интернет.

Чарлз не е единственият представител от кралско семейство, който имал работно време за избран от него занаят. Въпреки, че обикновено казват: „Това не е работа за кралски особи“.

„Сватбеният марш“ от Менделсон получил старт в живота на една кралската сватба.
Международно признатия „Сватбен марш“ от Феликс Менделсон е написан през 1843 г. за спектакъла „Сън в лятна нощ“ на Уилям Шекспир, но тогава не е получил голяма известност.
Петнадесет години по-късно се случило събитие, което станало съдбоносно за това произведение.
Английската принцеса Виктория Аделгейт при подготовката си за сватбата си с  принца на Прусия Фридрих Вилхелм IV много сериозно се отнесла към избора на музика за извършване на церемонията.
Тя лично избрала два марша. Единият от тях звучал на 25 януари 1858 г., когато водели седемнадесет годишната булка към олтара. Това бил „Сватбеният хор“ от операта „Лоенгрин“ на Вагнер.
В църквата съпрузите влезли при тържествените звуци на музиката от спектакъла „Сън в лятна нощ“.
От този ден тази музика на Менделсон станала най-популярния сватбен марш.

Оксфордите или оксфорските обувки са класически кожени обувки „затварящи“ се с връзка и тъп нос.
Не е трудно да се досетите, че родом тези обувки са от Великобритания, по-точно от Шотландия. Те са се появили още в XVIII век и първоначално са се наричали „Балморал“ в чест на шотландския кралски замъка Балморал. Вярно е, че по това време значително са се различавали от днешните. Били са по-високи и от страни имали отвор със закопчалки.
През XIX век балморалите станали много популярни сред студентите в Оксфордския университет. Така те получили и своето второ име оксфорди, което е по-разпространено. Студентската мода силно повлияла на външния вид на тези обувки. Те станали по-ниски, разреза от страни изчезнал и бил заменен с връзка отпред.
През ХХ век идва друга разновидност на оксфордите наречени броги. Те се отличавали от класическите с интересни перфорации и оформени пети под формата на буквата W. Своята популярност броги дължат на Едуард принц на Уелс, който по това време определял основните тенденции на модата. Той често носел броги, когато играел голф. И благодарение на това, те станали задължителна част от гардероба на британското висше общество.
През 20-те години на ХХ век оксфордски обувки започнали да носят и жени. Те били наречени „оксфордети“ и също като броги се смятали за изключително спортни обувки. След няколко години британците така ги харесали, че те се превърнали в обувки за всеки ден.
През XXI век оксфордите отново са на мода. Те станали любими обувки на Кейт Мос, Ема Уотсън и Сиена Милър.

Всяка зима в китайския град Джингуетан разтваря врати истинска страна на чудесата, където всеки желаещ може да види най-удивителните и невероятни скулптори, създадени от най-добрите майстори на света.
Преминава още едно феерично събитие на територията на националната гора в Джингуетан, която в този период се преобразява до неузнаваемост. Гигантска скулптура на непознати същества, красив принц, приказни замъци и величествени сгради, срещу които бледнее най-модерните архитектурни шедьоври, са сред малкото, които очакват посетителите на фестивала тази година.
Първата в експозицията от безброй скулптори на фестивала е станала снежната църква, за построяванвто, на която са се трудили 8 човека и е отнело време за около седмица. В тази векичествена постройка могат да се помести цяло семейство, в чиито вени тече аристократична кръв.
Усърдната работа продължава две седмици но интересната скулптура „Дивите коне“ е едва на половина. Хао Мин китайски скулптор, чиято скулптура „Дивите коне“ има всички шансове да стане най-добрия шедьовър на  Джингуетанския фестивал за 2013 г. казва: „За да се създаде такава голяма и невероятно сложна скулптура са необходими три неща: талант, търпение и топли чорапи.“ Моделирането става при температура  минус 15 градуса.
Националната гора  Джингуетан се разпростира на 200 кв. км  и е една от най живописните области в провинция Цзилинь. Девствената природа на това място е живописен пейзаж върху стръмни възвишения и буйна гора, в която има повече от 30 вида дървета.