На Иванка Василева не ѝ бяха останали сили, да се бори с мислите, които постоянно нарушаваха спокойствието ѝ: „Имаш рак. Последен стадий. Скоро ще свърши животът ти……“
А тя беше още млада, скоро навърши 28 години. Искаше ѝ се да живее ….
Един ден в офиса ѝ пристигна голям и красив букет. От него примамливо надничаха червени лалета, бели нарциси и нежни момини сълзи.
– Аз не съм поръчвала цветя, – обърна се Иванка към приносителят на букета.
Изпълняващият поръчки от близкия цветарски магазин смутено погледна една бланка и попита:
– Нали вие се казвате Иванка Василева? А този офис е на ул. „Васил Коларов“ 14?
– Да, – объркана и смаяна потвърди Иванка.
Мъжът повдигна рамене и ѝ подаде цветята.
Докато разглеждаше изящно подредения букет и му се любуваше, Иванка намери бележка скътана между листата на прекрасно наредените цветове. На нея пишеше: „Исус те обича!“
Седем месеца подред в офиса на Василева пристигаше букет от неизвестен доброжелател с бележка, съдържаща библейско насърчение.
Всеки път, когато поредния букет пристигаше, тя прегръщаше цветята и шепнеше щастлива:
– Благодаря ти, Господи.
Цветята дадоха възможност на Иванка да усети, осъзнае и възприеме Божията любов, изразена чрез този анонимен съчувстващ на нейното страдание човек.
Това бе щедрост мотивирана от любов, чрез която се отдаваха слава, почест и хвала на даряващия на всички благословения – Исус.
