Зимата е прекрасен сезон, въпреки че на повечето хора им е студено и нямат желание да покажат носа си навън,

Когато снегът падне, земята се превръща в невероятна снежна приказка, със едва доловими замъци, загадъчни фигури и тайнствени съкровища, само да имаш очи да ги съзреш.

Жалко е, че студат сковава мозъците ни и ние оставаме безчувствени и безучастни към тази бяла ферия, изпълнена с безмълвие и тишина.

Какквото и да си говорим, децата с най-голяма радост посрещат Снежко. Нищо, че студът щипе бузките им, инатливао зачервява нослетата им. Нищо не може да ги спре да се търкалят в снега, да се пързалят с шейни, да се замерят със снежни топки или да извайват незабравими снежи човеци, с усмивка от въгленчета, „зачервен“ нос от  морков, проскубана метла за ръка и пробита тенджера за калпак.

Въпреки студът, отвън не спираше детския смях, игри и забавления. Петър отвори вратата на балкона и пристъпи върху леката бяла пелена натрупала се през нощта. Вятърът засвири нежна снежна симфония, но от това му стана още по-студено и той сви глава зад високата яка на палтото си.

Едно от децата го забеляза и започна да вика отдолу:

– Чичко, пусни ни морковче за снежния човек, защото го изадохме.

Дружен смях заля групата от деца, зачервили бузкии и носове. Петър се засмя, а в сърцето му трепна нещо, далечно, забравено и потулене в детските му спомени.

Той бързо влезе обратно в стаята и се върна почти веднага. Замахна с ръка във въздуха. Радостен детски вик посрещна забилия се в снега червен морков.

След десетина минути отдолу се появи нов жител на квартала. Малък снежен господин с изкряща усмивка, черни топчести очи и голям червен нос.

Прилича на приказка, нали …..?
Но това не са откъснати от реалността мечти, а напълно естествен свят.
Нито резултат от работа с фотошоп.
Това са действително съществуващи пейзажи.
Такива приказни сини поля има в парка Хитачи Япония.
Това чудо на природата е създадено от 4,5 милиона цветове на немофилии, цъфтящи там всеки април.
Те създават наистина едно завладявщо зрелище.

В живота често попадаме в различни ситуации, в които трябва да преодоляваме негативните емоции.
А как да направим това с най-малко щети за себе си?
Отоворът на този въпрос можем да намерим лесно в притчите, защото те е илюстрация на някакъв проблем.
Оказва се, че притчата е необходима, преди всичко, за да намираме изход от всяка ситуация. Тя включва не само как да излезем от ситуацията, но и как да променим положението в полза за себе си.
Притчата е история, която в повечето случаи изглежда като приказка. А добрата приказка носи в себе си морален урок. Това е много важно за възпитанието.
Притчата предизвиква размишления над някакъв проблем или ситуация. Тя винаги съдържа пояснение над, което ако размишляваш, можеш да направиш живота си по-добър.

Интересни експерименти могат да бъдат направени със сенки. Можем да ги рисувам, отразяваме чрез огледалото, но най-вълнуващото преживяване за децата е пресъздаването на театър от сенки.
За да направиш такъв театър не ти е нужно никакво скъпоструващо оборудване или специални приспособления. Крушката или дори само една свещ могат да бъдате източник на светлина, за да се демонстрират сенки.
Първоначално можете да се ограничите до отделни фигути от сенки, направени само чрез преплитане по определен начин на ръцете. Това могат да бъдат котки, кучета, вълк или различни герои от комикси.
Когато се научите да правите сенки с ръце, можете да пробвате да направите фигури изрязани от хартия и картон, освен това те могат да бъдат и подвижни.
Тънка нишка почти не се забелязва на екрана, за това пък ясно движещите се фигури от сенки могат да станат добра илюстрация на приказка или представление с измислен сюжет.

Исландия е място, където всяко кътче сякаш е нарисувано от талантлив художник, който не се е скъпил за цветовете. Пейзажите в тази страна вдъхновяват и там се чувстваш като в приказка.
Но има едно място, сред цялата невероятна красота, което ежегодно привлича невероятно количество туристи.
Шейсет метров водопад, който сякаш е създаден от необикновен архитект, който цени прекрасното.
Камените склонове на водопада Селяланфос са покрити с растителност, а водата е кристално чиста. Струята на потока се движи с такава голяма скорост, че водата не успява да достигне земята, а се разбива на хиляди блестящи пръски. Водопадът, през годините, е образувал плитък пролом в подножието на планината.
Под водопада минава малка пътека, по която туристите могат да преминат, да направят невероятни снимки и да усетят силата на водата.
Местните жители препоръват водопада да се посещава при залез слънце. Залезът оцветява падащата вода в разлини нюанси на червеното.