На 19 март 1474г. в Венеция за първи път в света е бил приет закон за защита на авторските права и изобретения. Това е първият закон, който е гарантирал защита на авторското право. В него се е признавало „морално право“ и изключително право за използване на изобретението или творбата от автора за ограничен период от време.
През този период във Венеция живее и твори Леонардо да Винчи. Творчеството му включва не само картини и скулптори, но и прототипи на съвременния танк, скафандър, въртолет, парашут….
За съжаление великият художник и изобретател, не е могъл да се възползва от преимуществата на този закон. Възможно е ученият да се е боял от църквата, която с голямо подозрение се е отнасяла към всякакви нововъведения.
През Средновековието предшественици на авторското право са били така наречените привилегии. Обикновено те се давали от монарха на автора. Привилегията била свързана с правилата и начина на разпространяване на литературните произведения на наградения автор.
Но тази практика била рядко явление. Много учени и хора на изкуството считали, че да заявяват правата върху произведенията си е безсмислено и греховно. Според тях творбата или изобретението представлява малка частица от Божественото знание, изразено по осъществим начин.

Затворници с образцово поведение в затвора „Pollsmoor“, Кейпаун, Южна Африка, са взели участие в нов проект на затвора. Смисълът на проекта е превъзпитание на лишените от свобода На всеки от затворниците са дадени няколко папагала, за който те да се грижат.
„Pollsmoor“ е затвор със строг режим, който е известен с това, че в него 6 години е прекарал Нелсън Мандела.
Птичия проект е започнал в блок „Б“ преди 11 години.
От 2000г насам затворниците се грижат за птици, които по-късно продават като домашни любимци.
Желаещи за участие в проекта са много, но са допуснати само 12 човека, които не пият, не пушат, не псуват и не употребяват наркотици.
Избраните затворници имат малки привилегии. Живеят сами в стая, която е предназначена за наблюдение на няколко птици. Талиеп, който е получил доживотна присъда за убийство, се събужда на всеки два часа през нощта за да храни поверените му четири папагала, които са поставени в специално затоплено място.
Когато птиците стават на 10 седмици, те се предават на друг до тяхната продажба. Причина за това е един инцидент. Една от птиците била приучена да пренася наркотици от блок на блок. След като я заловили, било забранено на затворниците да си имат пернат приятел.
Ако администрацията засече и най-малкото нарушение, затворника се отстранява от блок „Б“ и му се отнемат привилегиите.
Проектът възвръща средствата вложени в него. Той носи малка печалба и за затворниците, грижещи се за птиците.
Този „птичи“ проект решил да реализира Викусу Гресе, който бил председател за помилване в затвора. Той много обичал птиците, за това си помислил, че те могат да помогнат за поправление на провинилите си. Идеята не е негова. През 1962г. на екраните бил пуснат филма „Любител на птици от Алкатраз“, който се основава на реални събития.
Всички стени на блок „Б“ са изрисувани с птици, така че те се чувстват у дома си. Стените са боядисани от бивш затворник, който излежавал присъда за въоръжен грабеж.
Птиците помагат на затворниците да разнообразят престоя си в затвора. Престъпниците са в килиите си 13 часа на ден, изпращат ги да работят в кухнята, пералнята, хранят се заедно и се разхождат на чист въздух. Рандъл, който е тук от 7 години за изнасилване казва, че е много трудно да се раздели с всяка птица, след като е свикнал с нея.