Безработицата беше голяма, за едно по-престижно място се бореха доста човека. Хората често коментираха сблъсъци между бездушните шефове и старадащи подчинени.

– Една неомъжена жена, – разказваше един мъж пред входа, – гледа болната си майка. Работи като чиновничка в една фирма.

– Е, поне е имала работа, – каза навъсен едър мъж, – а не като нас да чакаме благоволението на някой да ни наеме.

– Ти чуй какво е станало по-нататък, – скара му се дребничък мъж с голям мустак.

– Наложило ѝ се да придружи майка си на някакъв преглед, – продължи разказа си първият мъж – и помолила за неплатен отпуск. Когато се върнала, я повикал шефа ѝ. Той и казал най-безочливо: „Разбирам, че се грижите за майка си и ви съчувствам, но вие отсъствахте два дни, а работата ви стои. Разбирам, че и занапред трябва да помагате на майка си, но вашите отсъствия ще се отразят негативно на работата ви. Реших да ви предложа, да напуснете по взаимно съгласие.

– Това човек ли е? Този майка няма ли? – нервно изрази недоволството си един от мъжете.

– Такива са студени като камък, – додаде друг – те нямата сърце и са безжалостни.

– Чуйте какво ѝ казал после, – каза мъжът, който беше започнал тъжната история.

Мъжете го погледнаха тъжно в очакване да чуят нещо още по-лошо.

– Жената едва се сдържала да не заплаче, – продължил мъжът, – а този нагъл тип ѝ казал: „Така ще имате повече време да се грижите за болната. Надявам се, отличната препоръка, която ще ви дам, да ви помогне да си намерите по-подходяща работа, която ще ви помогне по-добре да изпълните дълга към майка си. От утре сте свободна“.

– Нима е възможно такова бездушие? – подаде глава от прозореца съседката.

– Който се хване на работа някъде, – каза слабо момче, с изцапани от вар дрехи, – не знае какво е това отпуска и осемчасов работен ден. Дори и да ни се полага почивка, никой не отваря дума за нея, защото като се върне, неговото място ще бъде зает от друг. За това работим на нонстоп.

– А работната заплата се разпределя на четири: наем, ток, телефон и вода, – развика се едър мъж  и размаха ръце – и ако остане нещо то отива за храна. От какво живеем, само един Господ знае…..

В баснята на Крилов „Обоз“ се разказва за два коня, превозващи грънци, слизащи по стремен хълм. Първия кон много бавно, но сигурно успял благополучно да стигне в долината без да строши нито един съд. А вторият му се присмивал, че бил муден като рак. Той се пъчел, че без да се бави ще свали товара си долу, но резултата бил плачевен. Не останал нито еди здрав съд, целия товар отишъл в канавката. И баснята завършва с думите, че този, който се присмива на другия има същата слабост, но когато се заеме със същата работа я прави два пъти по-зле.

Въздържането, да обвинявате и хулите някого, е скъпоценно умение. Ако вие сте правели нещо добре, то не се присмивайте на други, че не успяват да го правят като вас. Не се хвалете предварително, че можете да направите нещо по-добре от друг, важното е краят да бъде успешен.

Гърците определят думата „самохвалство“, като качество, което човек претендира, че има, а всъщност не притежава. Теофраст има изследване на характера на такъв човек. За него това е човек с големи претенции. Той се хвали с търговски сделки, които съществуват само в неговата глава; с връзките си с влиятелни хора, които никога не е имал; благотворителност и обществени заслуги, които никога не е извършвал и никога не е заслужавал. За дома, в който живее такъв човек казва, че е много малък за него и той трябва да си купи по-голям.

Самохвалството е лоша препоръка. Похвалата е добра, когато идва от чужда уста и е искрена.

Самохвалството и мъдростта са несъвместими.

Европейски лекари предупреждават, че не е необходимо да се прилагат антибиотици при лекуване на кашлица. Тяхната препоръка се основава на анализ от даните на 2000 пациента.
Лекарите смятат, че антибиотиците са неефективни при лечение на тези симптоми. Лечението с тези лекарства се оказали аналогично на „лечение“ с плацебо, което симулира терапевтично действие, каквото всъщност няма.
Любопитното е, че антибиотиците не се сработват с нито една възрастова група.
Освен това авторът на изследването Пол Литл от Университета в Саутхемптън, заяви, че лечението на дихателните инфекции с антибиотици дава странични ефекти като повръщане, обрив, диария, бактериална резистентност.
В същото време много болни се опитват да лекуват кашлицата си именно с подобни средства, предполагайки, че те са панацея за възпаленото гърло.

Най-честата препоръка, която се дава на съпрузи, които са неудовлетворени от семейния си живот е откровено  да поговорят със своята „половинка“.
Опитът показва, че не всички  се решават на това. Особено ако нещата засягат интимната сфера.
Сдържайки се поради смущение от „деликатни“ теми, неувереност в това, че няма да ги разберат, опасения, че ще бъде уязвен съпругът или съпругата, страх да не посееш е любимия човек неприятни подозрения, ….. всичко това води до скандал.
Така продължава съвместното съжителство със затаено недоволство и нарастващо раздразнение до тогава, докато може да се издържи.
Но търпението не е безгранично, проявяват се изблици, които прерастват в емоционален взрив. Последствията от него не винаги са поправими.
Но това може да се избегне, ако се осмелите на поне един разговор, в който всичко да назовете със собствените му имена….
Опитайте, докато не е станало късно.