Ефективната икономика се различава от неефективната по това, че тя умее да използва най-необикновени източници на енергия. Група учени са разработили технология, която генерира електроенергия от вибрациите на земята, породени от носещия се по релсите влак.
Човек стоящ даже и на десетина метра от влака, знае, че той създава вибрации на земята под краката му. На този ефект са обръщали внимание, когато са искали да обезопасят инфраструктурата от вибрациите, разположена в близост до железопътна линия.
Сега се е появила идеята да се използват тези вибрации за генериране на „зелена“ енергия. Вярно е, че концепцията за T-box  включва инсталирането  върху железопътното платно на малки вятърни турбини, които реагират на зафихрянията на преминаващия влак. Но този път  са изобретили механизъм Stony Brook University, който събира нередовните наравномерни вибрации на железопътните линии в едно направление на движението благодарение, на което може да се генерира електрически ток. Този процес прилича на токоизправителя преобразуващ променливия ток в постоянен.
Благодарение на получената по този начин енергия могат да се захранват неизискващи много железопътни инфраструктури, като прелези, сигнални светлини и др.
С внедряването на тази технология може да се икономисат 10 милиона долара за година. В САЩ тази цифра може да достигне и милиард.

Физици, финансирани от Пентагона, са обявили за създаване на технология, която позволява да се скрие събитие. Същността на експеримента се състои в контролирането на светлината, така че случилото се в частица от секундата на дадено събитие, остава невидимо за наблюдателя.

Новата технология е използвала факта, че различните честоти на светлината могат да се движат с различна скорост. Учените са пропуснали лъч зелена светлина през оптичните кабели. Лъчът е преминал през двустранна леща, която е разделила лъча на много бърз син и много бавен червен лъч.

Малката разлика в скоростите на двата лъча дава възможност да се използва „пролуката“ между тях. За сега този пропуск е много малък само 50 пикосекунди, но е достатъчен, за да се „вмъкне“ в импулса на лазера  на кое да е кратковременно събитие. Във финала на експеримента двата лъча отново преминават през лещата, която ускорява червения и забавя синия лъч. Накрая двата лъча се обединяват в зелен лъч и в приемника излъчването по време на разделянето му не може да се открие.

Този експеримент може да се сравни с железопътен прелез на оживена магистрала. Когато преминава влака, автомобилите спират на прелеза и  се нарушава пътния трафик. Когато влака отмине, спрените коли ускоряват движението си и догонват трафика. За страничния наблюдател потока от коли се движи напълно нормално и няма никакви доказателства, че влака е спрял временно движението.

В момента учените работят за увеличаване на времето на „пролуката“ до милисекунди. Дадената технология може да се използва при защита на оптичните линии. Оптичния сигнал може да се раздели на части и да се изпрати с различни скорости, а след това да се съедини в приемника. Така прехващането е практически невъзможно.