Емил крачеше и нещо си мърмореше съвсем тихо. Настигна го Атанас. Той се взря в приятеля си и му се зачуди.
Накрая се престраши и го попита:
– Какво си приказваш под носа? Нещо лошо ли ти се е случило? Да не си болен?
Емил го погледна като събуден от сън. Усмихна се и обясни:
– Чудя се какво означава да си човек по Божието сърце?
Атанас повдигна рамене.
– Виж, Бог не нарече Давид велик войн, верен пастир или стабилен цар….
– Е, и? – прекъсна го Атанас.
– Може би е казал нещо от рода на: „Открих, че Дейвид се интересува от нещата, които Ме интересуват. Той е човек, чието сърце бие в синхрон с Моето. Когато гледам надясно, Дейвид гледа надясно.
– Е, някои печелят, други губят, – усмихна се Атанас, – Просто се справяш по най-добрия начин. Никой не е перфектен.
– Разбираш ли, – гневно тръсна глава Емил, – Давид все едно казва: “ Ако Бог го казва, искам да го направя“. Това е да си „по Божието сърце“.
– Добре, – наклони глава напред Атанас, – ако не направя каквото Бог казва, какво печеля?
– Прекарваш много време в правене на собствените си неща, затова не успяваш и постоянно се оплакваш и окайваш.
– А тези „по Неговото сърце“? – почеса се зад тила Атанас.
– За такива нищо в отношенията им с Бог не се смята за незначително. Ето, ако видят знак „Ограничение на скоростта 45 километра в час“, за тях това е правило. Тук няма даване или вземане. Но ако на табелата пише „Шофирайте внимателно“, това вече е принцип.
– Принципи, правило …- сбърчи недоволно нос Атанас, – Каква е връзката?
– Тези, които следват Бога в сърцата си, се грижат толкова много за принципите, колкото и за предписанията. И когато попаднат на правило, което е ясно очертано, те си казват: „Като гледам живота си, виждам, че не е като това правило. Трябва да приведа живота си в съответствие с него“ .
– Ох, – изпъшка Атанас, – от тези твои разсъждения ме заболя главата.
Той го остави и си тръгна, а Емил продължаваше да си говори нещо тихо под носа.