Това бе неравностойна битка. Тя бе между гиганта Голиат и малкото момче Давид.
Преди Давид да отреже главата на противника си с меча си, Голиат се провикна:
– Не е честно! Знаеш, че не мога да се бия на леко наклонен терен.
Интересното е, че гигантът сякаш хвърли цялата вина за поражението си върху леко наклонената долина, в която двамата се биеха.
– Само да се биехме на равен терен като мъже! Страхливец! – продължаваше да крещи Голиат.
Израилтяните се спогледаха, а един от тях отбеляза:
– Хълмът, на който се биеха Давид и Голиат, има само пет градуса наклон.
А филистимците яростно възразяваха:
– Битката не е честна! Нарушени са правилата за безопасност за Голиат. Той не трябва да се бие на какъв да е наклонен терен.
– С това малко камъче от прашката на Давид бе причинено само леко одраскване на ухото на нашия гигант.
Каквото и да говореха, Голиат бе повален и лишен от главата си.
