В Барселона има едно специално заведение, в което се сервират различни видове кафета. То винаги е пълно. Но има нещо много интересно, когато си поръчваш кафе, сервитьорът непремено те пита за името и си го записва. Когато Роси беше за първи път в това заведение, тази практика я изненада и бурно изказа негодуванието си:

– А личните карти няма ли да искат?

Данчо ѝ разясни положението спокойно:

– Реално, предлаганите видове кафета са много, а клиентите още повече и те непрекъснато се сменят. Прието е да се записват имената на клиентите, за да се избегнат грешките. Така всеки ще може да пие това кафе, което си е поръчал.

На Роси ѝ стана много смешно, когато чу сервитьорът да съобщава:

– Кафе за Роси.

Веднъъж тя беше пак там с приятелката си и един германец с жена си, която беше българка. Решиха да си направят шега и да не кажат истинските си имена, а да си измислят шеговити.

Когато сервитьорът попита Роси за името, тя каза:

– Кифла, – и леко се усмихна.

Приятелката ѝ се нарече Дрисла. Германецът избра името „Змей“, защото жена му често му казва:“ Ето идва моя змей“. Това обръщение много му харесваше. А жена му се нарече „Пръдла“.

Сервитьорът много внимателно и съсредоточено записваше имената, без да се влияе от разменящите си усмивки на масата клиенти. Тези имена за него нищо не значеха. Но той беше усърден и учтив в работата си.

По-късно се разнесе гласът на сервитьорът:

– Кафе за Кифла. Кафе за змей, – което някак си се бе превърнало в Исмаил, може би така е прозвучало немското произношение на тази дума. – Кафе за Дрисла. Кафе за Пръдла.

Групичката едва не падна под масата от смях. След това започнаха да се оглеждат дали няма българи в заведението, защото голям срам щяха да берат.

Свещеник посещаваш престъпниците в затвора влязъл в камерата на един крадец рецидивист.
– Не падай духом, сине мой! Когато те пуснат, аз ще се постарая да ти помогна….
– Благодаря ти, отче, – казал развълнувано крадецът. – Но това не ви е по силите. Кражбата е сложна работа. За нея се иска много практика и специална подготовка.

Модератор отхвърлил рекламата:
„Аналитична практика! Абсолютно безплатно!
Психоаналитик търси обективност и смисъла на живота“.
Ключови думи: душа, спокойствие, чувства, обективност, хармония, оптимизъм, мъдрост и интелигентност.
Причина за отхвърлянето е, че сайта не съответства на рекламата.
Мъжът се обидил и написал:
„Че не съм някой евтин търгаш, това е ясно – портокалите са си портокали, а тук с мозък трябва да се подходи – а те умуват?? Какви сте там – за моите пари глупости тълкуват…. Ето, написах културно, за подкрепа – питат за какво и смисъла къде е…. Решете някак проблема, моля ви с добро, виждате нито вас, нито тях съм псувал, могат без проблем просто да изпратят специално – решили в моите клетки, боклука в мозъка да изправят, какво правите там сополи ли дъфчете и спирате хубавото нещо….“
В това се търси обективност!
Явно този е закоравял философ!

Иранският парламент прие изменения в закона, според които заедно с, арабския и кюрдския език, официални езици стават туркменския, източно-сирийския (арамейски) и асирийския.
Последните два са традиционни езици в християнските малцинства.
От сега нататък тези езици могат да се използват в официалната практика на тези райони, където тези национални групи са болшинство.
В същото време новият закон разширява прилагането на кюрдския език. Заедно с арабския, той ще присъства в цялата официална кореспонденция на страната. Надписи на кюрдски ще се появят на паспортите и банкнотите.
Ръководителят на комисията по културата и информацията на иракския парламент, Али ал-Сала е убеден, че тези промени ще помогнат на реалната демократизация в иракското общество.

Константин Кирил Философ защитава делото си по време на знаменития спор с римските богослови не с друго, а с цитати от Светото писание. А именно, че „всички езици ще хвалят Бога“. И се позовава на същестуващата отдавна практика, множеството християнски народи да четат Евангелието и да водят богослуженията на родните си езици.
Именно този момент от делото на Кирил и Методий има особено място в българското обществено съзнание през Възраждането.
По време на борбите за църковна независимост тяхното историческо дело е не само стимул. То се превръща и в символ на бъдещата независимост спрямо гръцката Вселенска патриаршия. Затова празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.