Рано една сутрин един човек се скарал на поизтрезнелия си приятел:

– Защо пиеш толкова много? Защо не се грижиш за себе си, за семейството си и за живота си?

Отговорът бил:

– Имам си право!

– Но ти имаш и още едно право, да не пиеш. Може би си избрал не това, което трябва?

Все повече тинейджъри смятат, че не им трябва литература и четенето като цяло. „От това няма полза“. Това не е компютърна грамотност,  не е мениджмънта и маркетинга,или коопоративно право!
Дълго можем да иронизираме това положение, но проблема си остава. Четящият човек вече не се смята за успешен човек в съвременното общество. Можеш и да почетеш, но не е ли по-забавно да гледаш някое реалити-шоу?
Главното е колко си струва това.
От друга страна имаме право на избор – да четем или да не четем. Ние можем да се наслаждавам на  Марсел Пруст или просто да „се осведомим“ за редовните „нюанси на сивото“.
Свобода. Искате да бъдете щастливи? Бъдете. Писна ви от призиви за четене?!
Измъчва ме един въпрос. По-добре ли е литературата да бъде недостижима, отколкото да се отнасят към нея с пренебрежение? Мисля си, че когато нещо е забулено с неизвестност и забрана е по-желано от това, което се предлага просто така. Но това са прости рекламни трикове за привличане на масите, а ние искаме доброволно и ненасилствено изграждане на любов към четенето.
Тогава какво да правим?

Горбачов навърши 82 години. Той е бил първият и последният президент на СССР.
Горбачов с тогавашните си пълномощия е можел да арестува групата на заговорниците. Но вместо това им дал право да действат, а след това приел в Кремъл Елцин.
Тогава Горбачов попитал Елцин:
– Разбирате ли какво направихте? Нима не знаете, че световната общественост ще ви осъди? Какво ще стане, когато Буш разбере за това?
Елцин успокоил Горбачов:
– Американският президент Буш, знае как се развиват нещата.
На 24 декември преди да подаде оставката си, Горбачов позвънил на Буш и разговарял с него.
– За „световната общественост“ не се притеснявай, – казал Буш.
– Може спокойно да отпразнувате с Барбара Рождество. Утре ще подам оставката си. С „бутона“ всичко ще бъде наред.

Тя бе ревностна християнка, която съчетаваше сляпа животинска вяра с дръзки, земни, и типични за безверниците езически мисли и деяния. Накратко, в нея се съчетаваха две непримирими противоположности.
Веднъж се осмелих да я попитам:
— Забелязвам, че ходите много редовно на църква. Сигурно сте добра християнка.
— Че що пък не? — наежи се тя. — Че то от вярата си черпя сила, я! Ако не беше тая вяра, как щях да я карам, толкоз ми е тежък животът!
— Така е — съгласих се аз. — Животът гнети повечето хора. Но забелязвам, че въпреки вашата религиозност доста ви е тежко там, където живеете. Толкова ли са лоши съседите ви?
— А трябва ли да си държа езика, като ги дрънкат врели-некипели за мен? — рече тя разгневено. — То това не може да се изтрае от нормален човек! То не е човешко!
— Разбирам, разбирам — казах помирително аз. — Очевидно те говорят за вас много неща, които не би трябвало да говорят. Но трябва някак да се изтърпи. Нали в Библията се казва, че трябва да обичаме съседа си така, както обичаме себе си и ако ни ударят по дясната страна, трябва да подадем и лявата…
— Библията, та Библията! — избухна тя. — Как не, и аз зная Библията като всички други, че даже и по-добре, – всъщност тя не можеше да чете… – Зная и какво казва Библията. Ами какво да кажем за съседите, дето трябва да ме обичат, а ми се бъркат за всичко, без да им правя нищо лошо. Дано пукнат, дано! Как ще ми го обясните туй? Самата Библия казва „око за око и зъб за зъб“, и аз никога не го забравям. То е в същата книга!
— Права сте — съгласих се аз. — Наистина така пише в Библията. Но Христос друго казва. „Око за око и зъб за зъб“ е от Стария завет. А Христос казва, че неговият закон е нов.
— Няма нужда друг да ми го казва, щото аз си го знам много добре — отвърна заядливо тя. — Искам да знам, нямам ли право да защищавам себе си? Аз винаги се мъча да се спогаждам и все давам назаем сол, кафе, масло, … Сигур нямаше да има по-добра съседка от мен, ако тия, дето са наоколо, имаха повече ум! Свикнала съм на по-добро, преди да дойда тук.
Какво можех повече да й кажа? И замълчах. Мислите й бяха объркани, мимолетни и съвсем езически, подплатени с религиозни догми, които тя не разбираше, но пък се стремеше да ги приложи по някакъв странен начин към тежкото си ежедневие.
Интересното е, че дълбоката й религиозност влизаше в странно противоречие с основните й възгледи и поведение, с внушителните крамоли и изблици на гняв, които представляваха ежедневието й. Изключение правеше само богоизбраната неделя, когато ходеше на литургия и спазваше останалите си религиозни задължения с постоянство, което несъмнена би било похвално за всеки един католик.

Правителството на Иран забранило на жените заедно да гледат с мъжете Европейското първенство 2012 г. в барове, кафенета или ресторанти.
Според властите такива мероприятия могат да повредят моралния облик на прекрасната половина на човечеството.
Гледането на футбол от мъже и жени заедно не било подходящо, защото, мъжете докато гледали мачовете се държат вулгарно и си позволяват да говорят мръсни вицове.
Според полицията, жените не трябва да гледат футбол в такава компания. И нещо повече, те просто трябва да благодаря на правоприлагащите агенции за инициативата и приемането на такова решение.
Сега иранските Мажоретките имат право да наблюдават какво се случва на терена само на телевизионния екран у дома.