Тишината ставаше още по-прозрачна от стъкло и всеки момент щеше да се счупи. Разтърсен от тревожно тръпки, Добри се ослушваше да чуе познати стъпки. Едри капки пот се трупаха над веждите му.. Дишането му чезнеше. Най-накрая долови едва чуто шумолене.Тъмна сянка се плъзна край къщата.

Добри протегна ръце и Яна се притисна до гърдите му. Той погали косите ѝ. Ето я отново при него….и светът заблести с чудни светлини, звездите затрептяха  ярко. Никой повече няма да му я взема. Кошмара свърши. Той я намери и те ще се съберат така, както си бяха обещали преди шест години. Добри я дръпна към колата и прошепна:

– Няма време, да побързаме….

Яна не мръдна от мястото си. Скри лицето си в дрехите му и се разрида.

– Не мога….

Добри я пусна, не можеше да повярва  на очите си. Смръщи вежди:

– Губим време, …Ела!

Яна поклати глава:

– Най-малкият ми син ще ме търси и ще плаче….Децата ми са тук….

Прегърна го отчаяно, обля със сълзи рамото му:

– Сбогом! Аз още те обичам…..Но не мога……Сбогом….

Отнякъде долетя тънък жален писък. Гласът на малко момченце, зовеше майка си.

Магията свърши. Имаше ли смисъл изобщо да я търси? Намери я, за да я изгуби отново. Нямаше преграда пред волята на този, който обича. Нито времето, нито разстоянията можеха да съборят надеждата му.

Ала между тях бе застанала сила по-страшна от опостушителна буря, по-силна от  ураган, по-непобедима от тъмнината на вечната нощ. Само любовта на майката към децата ѝ, може да сломи копнежа по любимия човек.

Добри тръгна сам, без да знае накъде. Сърцето му бе изгоряло. Светът бе станал празен за него…

Това се случило в една голяма и благословена страна. Тя била много богата страна. Всичко си имала, но хората в нея живеели много бедно. И каквото и да правели всичко си оставало, както преди.
Стотици години било това положение, докато в страната не се родил „божествен младенец“, когото нещо постояно го заплашвало, … неизвестни болести, ….“някакви нещастни случаи“… И той растял на границата между „живота и смъртта“ и винаги задавал странни въпроси. Такива например като:
– Защо нашият владетел казва, че в страната ни всичко има, а ти, мамо, не можеш да ми купиш бонбони, защото сме „нямали пари“? Кой от вас лъже? Ти ли, мамо, или владетелят ни?
Майка му никога не му отговаряла, а само плачела. Когато „младенецът“ пораснал, той отишъл да търси другаде отговор на своите въпроси. Срещнали го бродещи проповедници, които в опияненото си бръщолевене му казали за „Месия“ следните думи:
– Как да се разбере къде седи дяволът? Месия е казал: „По делата им ще ги познаете …“
А „владетелят“ по това време развил бурна дейност. Създал образа на силен и здрав мъж, с чувство за хумор. За всичките беди в страната си, взел да обвинява съседите, Но страното е, че парите в съседните страни, станали по-ценни от тези в страната му. Милиони излъгани граждани в страната мизерствали, боледували и умирали.
Едно лято, когато „владетелят“ ловял риба край своята разкошна вила, пред него се появил „божествения младенец“.
– Защо се случва всичко това? – попитал той „владетелят“.
– Какво това? – попитал „владетелят“. – Всичко е толкова хубаво?
– Не, така е несправедливо….ти си позволяваш да хулиш съседите си, когато в страната ти цари беззаконие. Ти не наказваш тези, които открито нарушават законите. Наказваш тези, които изразяват свободно мнението си с достъпни средства, Ти ограничаваш достъпа до „истината“…
Когато чул тези думи „владетелят“ се разсмял:
– Истината казваш? Истината е в това, както казват съседите: „Търси това, което е изгодно“. Всички виждат, на кого е изгодно това, което става в тази мрачна и студена страна. Аз съм просто пешка в ръцете на тези „неизвестни“, но реални владетели. Това е „Истината“ заради, която ще умреш.
Младенецът казал:
– Владетелите отдавна ме убиха. Аз съм сянката на онова малко момченце, което остана без бонбони и търсеше „истината“. В преследване на илюзиите си и само за тях разбираеми приоритети, безрасъдните „управници“ допуснаха хората да изпаднат на нивото на насекоми… , за да ги мачкат с краката си. Теб те очаква жестока участ. разбери, ние по нищо не се отличаваме един от друг пред „истинския Владетел“. Но кръвта на невините жертви, ще тегне на душата ти. Това е твоят изборът. От този ден нататък ти ще се пробуждаш по няколко пъти през нощта, облян в пот. Това ще бъде наказанието ти тук на земята, за да размишляваш върху нещата, които си направил….

Живял някога един мързелив момък. Той се скитал от място на място и нищо не му харесвало. В нищо не можел да изпита удоволствие.
„Какво е това удоволствие?“ – мислел си един ден той. И решил да иде да го потърси.
След известно време видял един селянин, който копаел.
– Дядо, можеш ли да ми кажеш в какво мога да намеря удоволствие? попитал го момакът.
– Зная това, – казал старецът, без да прекъсва работата си, – но ако говоря с теб, няма да мога си свърша работата.
– А ако аз работе вместо теб, ти ще можеш ли да ми кажеш тогава? предложил младежът.
– Добре.
Юношата взел лопатата и започнал да копае. Слънцето изгорило гърба му, тялото се покрило с пот, но той бил толкова нетърпелив, да узнае как да откриете удоволствието, че продължил да работи.
Старецът седнал под дървото и наблюдавал момъка. Минали час, два и старецът го повикал:
– Ей, момче, почини си малко!
Юношата хвърлил лопатата и седнал до стареца в прохладната сянка. Старецът предложил на младежа вода и той пил
– О, колко е хубаво!Това е цяло удоволствие! – неволно възкликнал момакът.
– Вярно е, – потвърдил старикът, – това е истинското удоволствие! Ако ти запонеш да се трудиш, ще започнеш да изпитваш удоволствие, от това, което правиш.

Обществените бани в Япония често се срещат в ресторанти, читални, кинозали. По време на предизборната кампания често политиците използват банята за беседи. На това място пропагандират своите политически платформи.
Банята в Япония служи не само като средство за хигиена, но и място за срещи, беседи и почивка, въпреки че в домовете си имат вана или баня-бъчвичка, наречена офуро.
Офуро е дървена бъчва, в която са поставени пейки. Бъчвата се пълни с гореща вода, която могат да издържат само здрави хора. Човек седи в нея до 12 минути, а пулса му достига до 140 удара в минута. В малко отделение има басейн с вода имаща температура до 50 градуса.
Японецът седи в басейна до 40 минути, след това разтриват тялото му със специални ръкавици, след което отново се потапя в басейна
В Япония има и баня със стърготини. В бъчвата се насипват затоплени до 55 градуса стърготини. Те издават приятен аромат и абсорбират потта. Човек се заравя в стърготините до шията и прекарва така около 12 минути.

Според една легенда, Всевишният казал на Адам:
– Тръни и бодили щети ражда тя, – и очите му се напълнили със сълзи.
Адам му казал:
– Господарю, значи ли, че с магарето от една ясла ще ядем?
Тогава Той добавил:
– С пот на челото си ще ядеш хляба си.
И духът на Адам се успокоил.
Чрез труда си човек се издига над животинското царство.