Още тогава, като малко дете, честичко заставах на морския бряг и с часове гледах играта на морето.
Случваше се понякога там да се надигне вълна̀, гигантска и заплашителна. Набъбнала от сила, със стихиен устрем се насочваше към сушата, сякаш готова с един удар да разцепи брега.
Тя тичаше нетърпеливо, уголемяваше се и изправяше острия си гребен. За нея няма земна преграда, която да възпре бурния й напор.
На пътя й застава скала, не много висока, нито твърде здрава.
Удар! За миг всичко се покрива в пяна и водни пръски. А после…. сякаш нищо не е било. Възправя се сред въртопите и се отърсва от потоците вода.
Накрая вълната, омаломощена, замаяна и усмирена, гузно се дръпва назад.

Нощта в събота срещу неделя се е оказала във властта на геомагнитна буря. Мощните потоци на слънчевата плазма са ударили по магнитното поле на Земята.
В събота за няколко часа „измирановския“ индекс на геомагнитни смущения достига стойност 6, което е с единица по-голямо от минималната степен на магнитната буря. Това съответства на умерена магнитна буря. Към 4 часа сутринта в неделя индекса е попаднал в „зелената“ зона, а след това се е увеличил и е достигнал „жълтата“ зона със стойност 4 единици. В 12 часа на обяд в неделя геомагнитното поле се е  характеризирало като слабовъзбудимо.
Слънцето се събужда.
Магнитната буря е станала в резултат от две коронални избухвания, станали в активната зона 1504, която се е появила на видимата страна на Слънцето на 9 юни. В тази област на 13 и 14 юни е имало две избухвания, които били съпроводени с изхвърляне на слънчева плазма.. Второто от тях е достигнало скорост 1360 километра в секунда. В нощта на събота срещу неделя във високите ширини на границата между САЩ и Канада са наблюдавали полярното сияние.
Слънцето се приближава към максимума на своята активност. Слънчев цикъл е около 10 години, сега той се очаква да достигне своя пик през 2013 г. Мощното изригване на слънцето преди 150 години, довело до колапса на тогава съществуващите електрически системи и по-специално телеграфа.
Има и по-пресни примери. Причината за провала на телекомуникационен спътник „Галакси-15 през април 2010 г. е изхвърляне на коронарна маса от Слънцето.

На запад в САЩ е направено проучване за влиянието на вятърната енергия върху отглеждането на царевица. Получените резултати могат да се приложат навсякъде, въпреки че метеорологичните условия и култури могат да бъдат различни.
Един от най-очевидните начини, по които вятърни турбини могат да помогнат на селското стопанство, е разместването на въздуха, което води до това, че култури получават повече въглероден диоксид.
Освен това, принуждавайки въздуха да се движи турбината може да намали размера на роса по листата през нощта. Това ще помогне за намаляване на броя на заболяванията, особено тези, които са причинени от гъбички. Изменението на климата ще доведе до повишаване на влажността.
Има и друг благоприятен фактор. Тъй като турбината раздвижва въздуха и намалява скоростта на вятъра, нощите ще бъдат по-топли, няма да има слани, а дните ще са прохладни. Традиционно, за да се постигне такъв ефект по крайщата се садят дървета.
От друга страна, топлите нощи ще доведе до увеличаване на изпарението, т.е. повечето въглерод абсорбиран през деня ще се отдава през нощта.
Като цяло изследователите се надяват, че крайният ефект ще бъде положителен, независимо от сложните и еднозначни множество аспекти.
Днешните турбини обикновено са разположени на височина от около 80 м. Най-силната част от „събуждането“ на вятъра е около две или три височини на вятърни турбини. Турбулентността се разпространява заедно със тези потоци. Къде и при какви обстоятелства последните достигат земята, остава да се види.

За повече от половин век по целия свят, се обсъжда все по-нарастващия проблем на „Великото тихоокеанско мръсно петно“, намиращо се между Калифорния, Хавай и Аляска – една област, която вече надхвърля размера на САЩ, а теглото му се оценява на 3,5 милиона тона. „Пластмасовта супа“ се намира в неутрални води и никоя страна не е поела ангажимента до сега, това място да бъде почистено.

Междувременно, най-голямото бунище на планетата, с подкрепата на местни вихрови потоци, е натрупало една десета от всички пластмаси, произведени в света. Както знаем, такъв материал при контакт с вода бавно отделя токсини, вреди за околната среда и унищожава живеещите на това място риби, бозайници, костенурки и птици.

Главни източници на нарастващия боклук в това място са Индия и Китай. В много бедни райони боклука се изхвърля направо в реката, от където започва неговият път към Тихия океан.

Но това не може да продължи до безкрай, ние имаме само една планета.

За решаване на този мащабен проблем сръбските архитектите Милорад Видоедич, Елена Пукаревич и Милица Пихлер са предложили оригинално решение. Част от изхвърлената пластмаса да се използва за направата на подводни небостъргачи, които да рециклират боклука. Формата на тези грамадни съоръжения е заимствана от Айфеловата кула. На всеки комплекс ще бъдат построени жилища на работниците и подходяща ифраструктура. Тук ще има и хотелски стаи за желаещите да посетят необичайните строежи.

В долната част на небостъргачите, намираща се под водата, ще се събира боклука, а ще се преработва в средния отсек, където ще се получава газ. Полученият продукт ще се съхранява на специално място и ще подържа плаващите комплекси. Събраният боклук ще играе ролята на баласт за плаващите кули, когато той намалее ще позволи съоръженията сами да доплават до съседния участък за почистване.

Първоначално са решили небостъргачите да бъдат поставяни край бреговете на Чили, защото релефа подхожда  за поставянето на гигантски „поплавък“, дълбокото започва от самия бряг, а до мястото на боклука е много близко.

Да стискаме палци, дано в скоро време се намерат инвеститори, за да се реализира проекта.

От подземните потоци се родили две красиви езерца. Те радостно запълнили две красиви земни раковини. Водата в тях  нараствала и всяко от тях трябвало да реши какво ще прави по-нататък. Докато се чудели, чули глас:
– Има два пътя, да станеш дълбок, но малък, превръщайки се в изворче, прозрачно като огледало или да се превърнеш в голямо и просторно водно пространство, разливащо се по повърхността на земята.
– Ще стана просторно и голямо, – решило едното езерце – та птиците в полета си от високо да ме виждат.
– Аз искам  да съхраня чистотата на водата си, така че да утолявам жаждата на всеки, – казало другото.
– Кой ще иска твоята вода, – усмихнало се първото езерце – ако трудно те намира из гъсталаците. Всички ще дойдат при мен, защото ще ме виждат отдалече.
Минали години. Първото езеро обхванало големи участъци от повърхността на земята. Никакви усилия не били необходими, за да го открият. Другото се вмъкнало в една пукнатина на земята и се промъкнало през кристалите на скалите. То станало мъничко, почти неразличимо в сянката на гъстата зеленина.
Дошло времето на голямото слънцестоене. От голямото езеро започнала да се носи неприятна миризма.То се покрило със зелен жабуняк. А малкото езерце, което едва се забелязвало, приело топлите слънчеви лъчи и станало още по-прозрачно и чисто. То заискряло с блясък и неподправеност. Колкото и малко да било, намирали го. Утолявало жаждата на хората и ги насищало със свежата си влага.
Под въздействие на слънцето процесите се ускоряват. Загниването става още по-бързо, а очистването излъсква до съвършенство.
Така става и с човека. Ако на него му стига само един повърхностен поглед върху нещата и не прониква дълбоко в същността им, той си остава сляп за истината.