Тази необичайна амфибия не е експонат от музея за восъчни фигури, а истинска Bombina variegata.
Този представител без опашка има една особеност. Цялото ѝ тяло, включително и очите има светлобежава окраска. Това е така, защото е албинос.
Своето име този вид е получил благодарение на ярките жълти петна, които украсяват черното или тъмносиво коремче.
Лишени от цветни пигменти албиносите жаби изглежда напълно различно, но не са по-малко привлекателни от другите.
Този вид земноводни обитава Централна и Източна Европа. Най-комфортно се чувстват на планински или хълмист терен, в близост до бреговете на потоци, малки езера и рекички.
Те са толкова малки, само 35-55 мм, че е лесно да намерят подслон под скали, мъртви листа и паднали дървета в котловините.

Всеки ден върху нас се изливат потоци информация, а да се справим с нея ни става все по-трудно и по-трудно. С появата на Интернет ситуацията още повече се е влошила.
Световната мрежа съвсем не е богата библиотека, както смятаме, а огромно бунище от информациенен боклук, в който е все по-трудно да се намери нужното.
Информацията е като наркотик. Ние консумираме всичко, до което можем да достигнем, а след това не можем да намерим това, което ни е нужно в момента. Според някои оценки средния офисен работник, губи за намиране на нужните документи, файлове, електрони писма до 40% от времето си.
Каква ефективност само!

Още тогава, като малко дете, честичко заставах на морския бряг и с часове гледах играта на морето.
Случваше се понякога там да се надигне вълна̀, гигантска и заплашителна. Набъбнала от сила, със стихиен устрем се насочваше към сушата, сякаш готова с един удар да разцепи брега.
Тя тичаше нетърпеливо, уголемяваше се и изправяше острия си гребен. За нея няма земна преграда, която да възпре бурния й напор.
На пътя й застава скала, не много висока, нито твърде здрава.
Удар! За миг всичко се покрива в пяна и водни пръски. А после…. сякаш нищо не е било. Възправя се сред въртопите и се отърсва от потоците вода.
Накрая вълната, омаломощена, замаяна и усмирена, гузно се дръпва назад.

Нощта в събота срещу неделя се е оказала във властта на геомагнитна буря. Мощните потоци на слънчевата плазма са ударили по магнитното поле на Земята.
В събота за няколко часа „измирановския“ индекс на геомагнитни смущения достига стойност 6, което е с единица по-голямо от минималната степен на магнитната буря. Това съответства на умерена магнитна буря. Към 4 часа сутринта в неделя индекса е попаднал в „зелената“ зона, а след това се е увеличил и е достигнал „жълтата“ зона със стойност 4 единици. В 12 часа на обяд в неделя геомагнитното поле се е  характеризирало като слабовъзбудимо.
Слънцето се събужда.
Магнитната буря е станала в резултат от две коронални избухвания, станали в активната зона 1504, която се е появила на видимата страна на Слънцето на 9 юни. В тази област на 13 и 14 юни е имало две избухвания, които били съпроводени с изхвърляне на слънчева плазма.. Второто от тях е достигнало скорост 1360 километра в секунда. В нощта на събота срещу неделя във високите ширини на границата между САЩ и Канада са наблюдавали полярното сияние.
Слънцето се приближава към максимума на своята активност. Слънчев цикъл е около 10 години, сега той се очаква да достигне своя пик през 2013 г. Мощното изригване на слънцето преди 150 години, довело до колапса на тогава съществуващите електрически системи и по-специално телеграфа.
Има и по-пресни примери. Причината за провала на телекомуникационен спътник „Галакси-15 през април 2010 г. е изхвърляне на коронарна маса от Слънцето.

На запад в САЩ е направено проучване за влиянието на вятърната енергия върху отглеждането на царевица. Получените резултати могат да се приложат навсякъде, въпреки че метеорологичните условия и култури могат да бъдат различни.
Един от най-очевидните начини, по които вятърни турбини могат да помогнат на селското стопанство, е разместването на въздуха, което води до това, че култури получават повече въглероден диоксид.
Освен това, принуждавайки въздуха да се движи турбината може да намали размера на роса по листата през нощта. Това ще помогне за намаляване на броя на заболяванията, особено тези, които са причинени от гъбички. Изменението на климата ще доведе до повишаване на влажността.
Има и друг благоприятен фактор. Тъй като турбината раздвижва въздуха и намалява скоростта на вятъра, нощите ще бъдат по-топли, няма да има слани, а дните ще са прохладни. Традиционно, за да се постигне такъв ефект по крайщата се садят дървета.
От друга страна, топлите нощи ще доведе до увеличаване на изпарението, т.е. повечето въглерод абсорбиран през деня ще се отдава през нощта.
Като цяло изследователите се надяват, че крайният ефект ще бъде положителен, независимо от сложните и еднозначни множество аспекти.
Днешните турбини обикновено са разположени на височина от около 80 м. Най-силната част от „събуждането“ на вятъра е около две или три височини на вятърни турбини. Турбулентността се разпространява заедно със тези потоци. Къде и при какви обстоятелства последните достигат земята, остава да се види.