– Мамо, разкажи ми как Бог е простил на всички.

– Видял Господ, че на хората им е тежко и ги пожалил. Изпратил им Спасител. Той ги научил как да живеят, за да им бъде добре.

– И аз ще се науча!

– И няма да правиш лоши неща? Няма да чупиш играчките на брат си, защото нямаш такива, а ще му даваш своите? Ето и хората преди две хиляди години отхвърлили програмата за спасение и започнали да затъват. Спасяват ги, а те се съпротивляват и искат и Спасителя си да унищожат.

– Бог пак ли им се е разгневил?

– Не, Той си знаел, че така ще стане. Кръвта на Христос се проляла на Голгота, но Той възкръснал и се възнесъл при Отца. Така тази история завършва добре.

– А защо толкова много хора страдат, има войни и глад?

– Потомците на Адам така привикнали да бъдат виновни, че не забелязали как Бог им е простил. Те продължават да живеят по старата програма, за това и се мъчат.

Мисля, че човек правилно трябва да си отговори на въпроса, не „Защо?“, не „За какво?“, не и „Кой е виновен?“, а защо всичко се прави така и за кого.

Ърнест Хемингуей имал слабост към котки и постоянно държал по няколко домашни любимци в дома си.
Веднъж му подарили мейн-куун с име Снежинка. Тя имала генетични мутации, затова на палците си имала излишни палци.
Днес в дома-музей на Хемингуей живеят 50 котки, които имат повече пръсти на лапите си, тъй като много от тях са потомци на Снежинка.
Голяма част от туристите посещават музея заради котките, а не да се приобщят към наследството на писателя.