Биолозите са изправени пред един изненадващ факт: малки охлюви са останали живи, след като са преминали през храносмилателния тракт на птиците и един от тях дори се размножил.
Орнитологът Sinitiro Wada и колегите му от Университета Тохоку изследвали хранителния режим на два вида птици, живеещи на остров Хахадзима. Храната на тези птици се състояла от 174 вида охлюва.
С течение на времето станало ясно, че повече от 17% от охлювите, оцеляват в стомасите на птиците. Освен това, един от охлюви, дори възпроизвел потомството.
Японски изследователи предполагат, че охлювите са били в състояние да оцелеят благодарение на малкия си размер. Средната дължина на черупката им е не повече от два и половина милиметра. Учените подчертават, че при такъв необичаен начин на пътуване в стомасите на птици, охлюви могат да заселят нови местообитания.
Архив за етикет: потомство
Овча интелигентност
Необикновената овца Джек, шпаньола Джеси и тяхната стопанка Алисън Сайнстадт живеят в малка ферма в графство Шропшър.
Всичко започнало преди шест месеца, когато няколко овце в стопанството се сдобили с потомство. Едно от агнетата се оказало доста слабо и Алисън решила да го подържи в дома си за известно време, за да го храни отделно с мляко, докато укрепне. Но станало нещо необикновенно, шпаньол Джеси започва да се грижи за агнето като за кученце. Агнето започна да показва взаимен интерес, така кучето станало негова „майка“.
Днес Джек е напълно уверен, че е овчарско куче. Дресираната овца уверено се разхожда на каишка с Джеси, донася хвърлената пръчка от стопанката му, скача през обръч и се опитва да управлява стадото от своите събратя, като истинско куче.
Джак изглежда доста комично и обърква другите овце. Но изглежда това не го притеснява, защото си има добър приятел и любяща стопанка, към която изпитва нежни чувства. Единственото, което отличава Джек от Джеси са кулинарните пристрастия. Овцата все пак предпочита зелената трева.
Със своя пример Джек доказва, че овцете не отстъпват на кучетата, те са много по-умни, отколкото е прието да се смята. Джек отговаря на името си, лесно се приспособява, съобразява нещата, проявява инициатива при обучение и умее да планира постъпките си. Това противоречи на древната репутацията на овцете. В много страни по света овцата се смятат за еталон на глупостта и упорството.
Може би, тези особености са били характерни само за първите овце – муфлони, опитомени преди много години в Месопотамия, Сирия и Турция. Дълго време те са източник на вълна, овчи кожи, месо, мазнини, сирене и мляко.
Но сега учените са реабилитирали овцата. Тези копитни животни, показват много високо ниво на интелигентност и се справят с такива задачи, които досега са правени само от примати!
Морските костенурки съзряват към 45-та си година
Женските морски костенурки започват да снасят яйца на 45-та година от живота си. Преди се е смятало, че това е ставало между 10 и 35 години. Твърде голяма грешка, за да се считат тези данни за достоверни.
От друга страна, точно кога снасят този вид костенурки е много трудно да се определи. Да се проследи какъв да е екземпляр през целият му жизнен цикъл е почти невъзможно. Костенурките прекарват по-голямата част под водата и преплуват хиляди километри. За това изследователите подходили по друг начин.
Като начало оценили темповете на растеж на животното. Измервали костенурките след раждането им на бреговете на Флорида и когато пристигали на Азорските острови.
Пътешествието им траяло 450 дни, така учените са успели да установят колко животните са пораснали близо за една година. След това били проанализирани хиляди измервания направени от други биолози.
Даните от измерванията през първата година са позволили да се оценят темповете на растеж, а измерванията на другите учени дали възможност да се състави своеобразна таблица на динамиката на изменение при този вид костенурки. Всички тези изследвания взети заедно помогнали на изследователите да разберат кога животните снасят яйцата си. Оказало се е, че това правят на 45 години.
Това ни кара по друг начин да погледнем въпроса за защита на тези животни. Толкова дълъг период на съзряване прави костенурките изключително чувствителни към непредвидени антропогенни заплахи. Колкото едно животно по-дълго съзрява, толкова по-голяма е вероятността да загине и да не остави потомство. Даните от зоолозите ни дават да разберем, колко дълго можем да очакваме ефекта от предохранителните мерки, взети по отношение на костенурките. Ако сега ги защитим от неприятности, резултатът ще узнаем след няколко десетилетия.