Младата тригодишна овчарка Тали кърми собственото си потомство заедно с новородени тигърчета. От малките зверчета се е отказала тигрицата Багира. Балата овчарка осиновила изоставените тигърчета, а след няколко дни сама се окучила.
Кучето с нежност се грижи за всичките малки палавници. Кърми всяко от тях и го облизва. Всичките тигърчета вече са получили имена. Едно от тях нарекли Тали на името на приемната им майка, а другите две Бос и Олимп.
Заедно с овчарката, кученцата и тигърчетата в дома на Наталия Степановна живеят три котки и един шарпей. Те, според стопанката, привикнали на изобилие от гости приели новородените като собствени.
За да подпомогнат Тали в кърменето, тигърчета се подхранват с козе мляко и „детски“ смески за животни.
Малките тигърчета ще срещнат Нова година в приемното си семейство. До това време те ще преминат от мляко на месна храна. А когато се научат самостоятелно да се хранят ще бъдат преместени в зоопарка.

Независимо от създадените схеми за социален паразитизъм, на мравките робовладелци често се налага да имат работа с мравките роби, които престават да се грижат за господстващото потомство и убиват ларвите на господарите.
Привикнали сме да мислим за мравките, като неуморими труженици, работещи за доброто на колонията си. Въпреки това, необичайното развитие на способностите за самоорганизация, довели до това, че много видове мравки преминали на своеобразен социален паразитизъм. Така северноамериканските  Protomognathus americanus нападали гнездата на Temnothorax longispinosus.
Възрастните потомци убивали, а потомците взимали със себе си, като роби. В чуждото гнездо поробените мравки се грижели за яйцата и личинките. Те ги чистели и хранели. Този начин на живот води до катастрофи.
Преди няколко години, изследователи от университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц открили, че поробените видове атакували яйцата и ларвите, за които те трябвало да се грижат.  „Въстаналите роби“ не са изолиран случай в лабораторията, а често срещана ситуация.
Учените са установили, какъв процент от поколението мравки оцеляват. Броят на оцелелите ларви варира от 27% до 58% и горната цифра е още по-висока, когато ларвите се възпитават без робите и достига 85%. Робите мравки разбирали, че се грижат за чужди ларви от издадените непознати феромони на обектите и спирали да се грижат за тях и ги унищожавали.
Мравките роби не постигат никакво облекчение на живота си при бунт, но в замяна на това намаляват растежа на чуждата колония. Това означава, че хищническите набези ще бъдат по-малко. Мравките роби ще помогнат и на други колонии, които трябва да се справят с нашественика.
Ако робите не се бунтуват охотно, това означава, че няма наблизо техни близки и те не намират особен смисъл да се стараят.

Два млади щрауса били дълбоко покрусени. Всеки път, когато самката сенастанявала на яйцата, за да се излюпят те се чупели под нейната тежест.
Отчаяни от това, те се отправили на път за съвет при една умна старица, която живеела на другия край на пустинята.
Много дни и нощи преминали, докато се добрали до целта.
– Помогнете ни! – извикали двата млади щрауса. – Научете ни как да си излюпим малки! Всичко опитахме, не не успяхме да се сдобием с потомство.
След като изслушала тъжната им история умната старица казала:
– Това е много трудно. Освен желания и усилия трябва да има и още нещо.
– Какво е то? – възкликнали развълнувани щраусите. – Ние на всичко сме съгласни!
– Ако е така слушайте и запомняйте! Най-главното е сърдечната топлина. Вие трябва с любов да се отнасяте към снесените яйца. Постоянно да се грижите за тях. Те да бъдат най-скъпоценото за вас. Само топлината на вашите сърца е способна да им вдъхне живот.
Окрилени от надеждата, щраусите се прибрали.
Когато яйцето било снесено, младото семейство започнало внимателно да се грижи за него. Те не сваляли очи от яйцето. А сърцата им били изпълнени с любов и нежност.
Така минали много дни. От постоянното бдение двойката щрауси едвя се държала на краката си. Но тяхната вяра, търпение и старание били възнаградени.
Веднъж в яйцето нещо трепнало, то се напукало и се разцепило. От черупката излязло малко, пъргаво, пухкаво щраусче.

Бенджамин Франклин е американски политик, учен, дипломат и изобретател. Той е бил мно целеустремен човек и винаги се е стремял към морално и духовно съвършенство. Той отделил 13 основни добродетели и всеки ден работел над тяхното развитие. В края на деня си отбелязвал, кои добродетели е задействал и кои не. Ако пропуснел някоя добродетел, срещу нея поставял кръстче. Ако грешката е била груба, поставял две кръстчета. За да развие характера си по-ефективно, на всяка от добродетелите отделял по една седмица, през което време ѝ отделял специално внимание.
А ето и самият списък:
1. Въздържание. Да ям без да се пресищам и да пия без да се опиянявам.
2. Мълчание. Да говоря само това, което е полезно за мен и за другите. Да избягвам дребнавите разговори.
3. Порядък. Да държа нещата си на местата им. За всяко занятие да си им определено време.
4. Решителност. Да реша да правя точно това, което трябва да правя. Строго да се придържам към решенията си.
5.Пестеливост. Да харча толкова, колкото да принеса полза за мен и другите. Да не харча безрасъдно.
6.Трудолюбие. Да не губя времето си напразно, винаги да участвам в нещо полезно, да се избавя от ненужните действия.
7.Искреност. Да не причинявам вреда чрез лъжа, да имам чисти и справедливи мисли. В разговор да се придържам към тези правила.
8.Справедливост. Да не причинявам на никого вреда, да не върша несправедливост. Да не пропускам да правя добри дела, които влизат в моите обязаности.
9.Умереност. Да избягвам крайностите, да сдържам обида и несправедливост, до толкова доколкото смятам, че това е уместно.
10.Чистота. Да не допускам телесна нечистота. Да съблюдавам спретнатост в облеклото и жилището си.
11.Спокойствие. Да не се вълнувам за дреболии или по повод на обидни или неизбежни случаи.
12.Целомъдрие. Рядко да встъпвам в полови отношения, само до толкова, що се отнася до здравето и оставяне на потомство. Никога да не стигам до глупост, слабост или нарушаване на чуждия мир или репутация.
13.Скромност. Да подражавам на Исус и Сократ.
Така Бенджамин Франклин е работил върху себе си и е изграждал характера си.

Грижата за потомството е свойствена за различни животни. Тя се изразява в сложни и причудливи форми, но се отнася предимно за собственото поколение. Нито едно животно не се безпокои за чуждите деца. Защо да изразходва усилия, за да се запазят чужди гени, предаващи се в следващото поколение?

Има някои птици, кото се грижат за чуждите птиченца, но те обикновено се оказват родственици. Когато са още млади или нямат възможност да си завъдят свои, те се грижат за по-малките си братя и сестри. Това се случва само при 3% от птиците.

Изглежда тук няма да минем без изключение. Зоолози от университет в Макмастър, са съобщили за невероятно животинско поведение на птицата султан, която се грижела и за тези, които не са нейни роднини.

Тези птици живеят на групи и във всяка от тях има по 8 броя. Птицата султан е полигамна. Всеки самец се събира само с една самка. Самките, когато дойде време да снасят, полагат яйцата си в едно гнездо и ги топлят като се редуват. При това те не се безпокоят за наличие на чужди яйца и не се стараят да ги изхвърлат.

При по-голяма плодовитост, самката отделя 6 яйца, когато в колективното гнездо има не повече от 10 яйца. Така или иначе в общото гнездо се появяват повече птиченца, които често се биели, но индивидуалната победа в случая е минимална. Възможно ли е самките да не отделят чуждите яйца, опасявайки си, че другите ще им отмъстят?

Зоолозите са се опитвали да се премахнат яйца от няколко гнезда на една от женските. Някои гнезда заради това напълно опустели. Птиците престанали да се грижат за гнездото и си отивали, но в повечето случаи нищо не се променяло. Родителите продължавали да се грижат за поколението, без да проявяват един към друг агресия.

Учените предполагат, че султан е толкова толерантна заради самците. Последните имат голям принос за отглеждане на потомството, докато са още яйца, особено през нощите. Ако самеца престане да се грижи за гнездото, малките са обречени на гибел.

Да допуснем, че ревнива самка унищожи яйцата на съперницата си. Тогава самецът напуска гнездото и започва всичко от начало с надежда, че ще намери по-отстъпчиви „дами“, които с обединени усилия ще създадат повече пиленца.

Така или иначе, султанът все още остават единственото изключение, което позволява загриженост за съвършено чуждо потомство.