Това е една от най-тежките екологически катастрофи на планетата.
Аралско море в миналото е едно от четирите най-големи езера в света, но изчезна от лицето на Земята до 2012 година.
В началото на 1960 г., съветските политици решили да напояват областта, като отглеждат памук чрез отклоняване на речните води от реките Амударя и Сърдаря, които се вливат в Аралско море.
В резултат от прекъсването на водния поток към Аралско море, както и промяната на местния климат, настъпила екологична катастрофа.
Проблема с Аралско море разкрила и други проблеми – недостига на вода в света.
В момента една трета от реките и подземните води в света изчезват. Недостиг на прясна вода изпитват вече 2,7 милиарда души, което е 40% от населението в света.

Малка група от сътрудници на нетърговската организация Media Development Investment Fund. буквално инвестиционен фонд за развитие на медиите е обявила за създаването на Аутернет.
„Външната мрежа“ представлява глобална мрежа, състояща се от малки спътници, чрез които ще се предава Интернет за всеки жител на планетата без филтри и други средства за цензура.
Проектът предвижда стартирането на стотици сателити, които ще осигуряват безплатна безжична връзка към компютър или смартфон. Данните ще бъдат изпратени до стотици наземни станции.
40 % от хората в света все още не могат да използват Интернет, не само защото съществуват изкуствени ограничения, наложени от правителствата, като в Северна Корея, но също така и заради високата цена в отдалечените краища на света.
Предполага се, че потокът от данни е еднопосочен. Информацията ще бъде изпратена от източника към сателитите, които след това ще го предават на наземните станции. Представителите на групата обещават да стартират първата група спътници следващото лято. Пускането и поддръжка на една такава сателитна група струва 100-300 хиляди долара.
Предаването на сигнала ще се извършва чрез прилагане на международно признатите стандарти за Wi – Fi, DVB и DRM.

Имаш ли хора край себе си, към които се обръщаш по време на изпитание или скръб?
Те като че ли знаят точната дума, която е нужна за момента и могат да ти дадат съвет, който очакваш да получиш.
Ти изобщо не осъзнаваш, колко много им струва това умение, безбройни превързани зеещи рани и изсушаване на непрестанен поток от сълзи, съпроводени с незатихваща болка и мъка.
Ако се разровите в миналото им, ще се убедите, че те са страдали много повече от другите. Имали са възможност да наблюдават как бавно се разсуква сребърната нишка, на която е окачена свещта на живота им.
Те са виждали прекрасната чаша на радостта разбита в краката си и цялото й съдържание безвъзвратно загубено.
Стояли са при отливите и съхнещите цветя, служейки им с радост, за да станат милосърдни люде, лекари и свещеници за хората.
Както балите, идващи от далеч, съдържащи подправки, изглеждат невзрачни, но изпълват въздуха с неподправен аромат, така и страданието, което трудно се понася, скрива в себе си дисциплина, възпитание и възможности, които ни усъвършенстват, за да помагаме на другите.
Не скърби, не стискай зъби и не чакай мрачно края на страданието, но вземи всичко от преживяното, с което можеш да послужиш на това поколение, в съответствие с Божията волята.

Имаше силна буря с проливен дъжд. Тригодишно момиченце седеше до прозореца и с ужас гледаше в бушуващата природа.
Изведнъж тя видя как един човек излезе на алеята с чанта. Той вървеше срещу вятъра и дъжда. Въздушният напор го блъскаше назад, а водните капки безжалостно удряха лицето му. Но той упорстваше. Хора укрили се при входовете на къщите го викаха, но той не им отговаряше.
– Мамо, мамо, – крещеше изплашеното дете, – човек на улицата.
Майката дойде до прозореца.
– Какъв неразумен човек, – каза тя с усмивка. – Нима иска да се покаже какъв  герой е?
Вятърът задуха още по-силно и човека падна в бушуващия поток.
– Мамо, – извика изплашено детето, – той ще потъне …… трябва да го спасим.
Сърцето на детето се сви от болка.
– Виждаш какво може да се случи на един глупав човек! Защо не почака да намалее малко дъжда, да се прикрие към някой вход, както всички ……, – нагледно обясни майката на дъщеря си.
Мъжът с мъка се измъкна от водата и отново пое срещу вятъра и дъжда.
– Стана…. устоя ….. отива по нататък! – зарадва се момиченцето и запляска с ръце.
– Запомни, дете, неразумният на всяка крачка го чака беда! – наставнически каза майката.
– Но той бърза за там, където ние не знаем….. – каза момичето с тъга.
– Когато бързаш, ще станеш за смях на хората, – продължи майката със същия тон.
Детето се възмути:
– Мамо, ами ако той е лекар и бърза при някое болно дете, за да спаси живота му…. И ако това дете бях аз?

Майстор Мурамаса направил самурайски меч като оръжие, което разрязва всичко насреща му. А Майстор Масамуне направил оръжие, което защитава живота му.
За да ги сравнят,  ги хвърлили в един поток. По течението плавали много листа.
Всички листа, които се докоснели до меча на Мурамаса били разсечени на две части, а листата около меча на Масамуне отплували без да го докосват.