Един ученик попитал учитяля си:
– Учителю, защо не ни давате знанията на готово, както правят другите, а ни принуждавате да мислим, да размишляваме и да дообмисляме всичко.
Учителят, както обикновено не отговорил директно на въпроса, а попитал ученика:
– Кажи ми, ако трябва да стигнеш до място, в което никога не си бил, какво ще направиш?
– Ще се обърна към някой, който познава това място – отговорил ученика.
– Какво предпочиташ, да те отведат до това място със затворени очи и там като пристигнеш да ги отвориш или предпочиташ да те заведе знаещ човек, като ти предостави възможност да запомниш околността и те остави сама да се оправяш, като от време на време ти помага да намериш правилната посока?
– Разбира се, по-добре е да ми помогне и ориентира знаещ човек, –  казал ученика.
– Но защо ти е да знаеш и да разбираш всичко това?
– Е, как? Ако следващия път попадна там, и нямам водач няма да мога да се ориентирам и да се насоча в правилната посока. Но ако аз съм бил там, няма да имам никакви трудности и всичко ще бъде много по-лесно, отколкото на някой, който не знае и лесно може да се заблуди. Ако ме заведат до непознатото мястото със затворени очи, то мога да се усъмня, че водача ме е довел не там , където трябва, защото аз няма да видя нито указателите по пътя, нито името на мястото.
– Ти сам си отговори на въпроса, – засмял се учителя. – Да знаеш целта, не означава да се добереш до нея. Трябва да знаеш пътя към нея и са ти нужни сили, за да изминеш този път със собствените си крака. Разбери, никой няма да ни носи на гърба си.
Ето за това ви уча на проницателност и да усещате нещата, така че мен ако ме няма вече, вие сами да се оправяте във всяка ситуация. Искам сами да научите да намирате източника на знанието. Нима мислите, че цял живот ще ви водя за ръка? Именно така задавайки ви въпроси, ви уча твърдо да стоите на краката си и ви подготвям за самостоятелен живот.
Да знаеш нещо и да го разбираш са две различни неща. Можеш да научиш всичко написано по даден въпрос, но по-добър за разрешаването му няма да станеш. Можеш да знаеш крайната цел, но ако не знаеш как да достигнеш до нея, няма да я достигнеш. Знанието, което си усвоил трябва да го живееш ден след ден, а пътя, по които вървиш към целта е нужно да го извървиш крачка по крачка. Заученото знание, за което не сте положили труд, нито сте го опитали на практика, не струва нищо и никой няма да го оцени. Колкото повече сила изразходваш за нещо толкова повече го цениш. Чуждото, неизживяно знание е като фалшива монета, тя прилича на истинската, но с нея не можеш да купиш нищо.

Теориите за това как е било възможно да се предотврати загубата на „Титаник“ са много. Някои смятат, че айсберга е трябвало да се атакува челно, а не да се обхожда, други твърдят, че не трябвало да се гневи Бога със заявления за непотопяемост….
Но много не обръщат внимание на мерките за безопасност на кораба, които са били пропуснати.
Едно от твърденията за трагедията е, че централният винт на кормилния механизъм не можел да променя посоката на движението си.
„Титаник“ имал три винта. Два външни, които водели до придвижване на буталнитете двигатели и централен, управляващ парната турбина. Парните турбини имат предимство пред аналоговите бутални. При тях е съчетан малкия размер с голяма ефективност. Но имат и недостатък могат да се въртят само на една страна. Парата не може да променя посоката си, а оттам и вала, задвижван от пара, ще се върти само в една посока.
Когато старши помощникът капитан  се опитал да даде „пълен назад“, за да избегне сблъскването с айсберга, външния винт се е завъртял в обратна посока, а в това време централния просто е спрял.
Централният винт се е намирал непосредствено пред кормилото. След отключването му попаднала вода, което довело до трудното му управляване.
Ако централния винт е можел да даде заден ход и не е пречел на управлението на движението на кораба, напълно е било възможно „Титаник“ да не докосне айсберга и живота на 1514 човека да бъде спасен.

Диригентът Алън Гилбърт, който ръководил преди няколко дни нюйоркската филхармония, прекъснал изпълнението поради звън от мобилен телефон. Оркестърът изпълнявал деветата симфония на Малер.
Телефонът звънял продължително във финалната част на произведението. Тогава Гилбърт спрял да дирижира. Обърнал се в посоката, където още звучал дразнещия звук и помолил да бъде изключен телефона. След спирането на нежелателния звук диригентът продължил работата си.
В интервю, Гилбърт е казал, че нищо страшно не се е случило. На мобилния телефон звучала мелодията Marimba.

Компаса е едно от предимствата на цивилизацията. Историята за неговото появяване се губи някъде из вековете. Разбира се, нищо не стои на едно място и всяко устройство се развива. Но новите технологии не са отишли много по-далеко от магнитната игла, плаваща върху парче корк в компаса.
Традиционните аналози на съвременния компас имат един нерешен проблем. Когато компаса се намира близо до голям магнитен предмет, точността му може да бъде нарушена.
Очевидното решение на дадения проблем се явява разработката на компаси, които не използват магнити. Именно с това са се заели и учените.
На група физици им се отдало да създадат принципно нов компас, в които средството за измерване е светлината по-точно лъч, които минава през облак от нагрети атоми.
При преместване, атомите ще изменят положението си в облака, реагирайки на магнитното поле на земята. При това реакцията им спрямо другите магнити  ще бъде много слаба.  Следователно, ъгълът на падане и размера на светлината, минаваща през облак от атоми, ще бъдат различни, и следователно, тези показатели могат да се използват за определяне на посоката.
Въпреки че технологията е в начален стадий идеята изглежда доста дееспособна. Така, че е възможно след няколко години да видим нови компаси и навигационни устройства, в които тя да се прилага.