Джеймс Томсън бил британски философ. Той е живял през 20 век. Неговият най-забележителен принос е парадоксът, известен като свръх загадката „лампата на Томсън“.
Под свръх загадака разбираме безкрайни последователности, които се случват в определен ред в ограничено време.
Ето и самата задача. Има лампа с бутон. При натискането на бутона се включва или изклюва светлината. Ако всяко следващо натискане на бутона става за два пъти по-малко време, отколкото предишното, ще бъде ли включена или изключена светлината, след зададения промеждутък от време?
Благодарение на природата на безкрайността, не е невъзможно да се знае дали светлината е включена или изключена, тъй като последно натискане на един бутон, просто няма. За всяко време, най-малко за две или десет минути, ще трябва да кликнете безкраен брой пъти.
Свръх задачата била предложена за първи път от Зенон Елейски, а Томсън довел тази задача до парадокс.
Някои философи като Пол Бенасерав твърдят, че машини от рода на лампата на Томсън като минимум логически е възможна.

Веднъж ученици попитали учителя си:
– Кажи ни, съществува ли ден от годината, който е най-благоприятен за начало на важни дела?
– Ден? – удивил се учителят.
– Може би ден от седмицата или някоя дата от месеца.
– А, ден от седмицата… – въздъхнал учителят. – Да, разбира се. И този ден е четвъртък, – казал той и хитро погледнал питащите.
Учениците отворили тетрадките си и започнали да записват казаното.
– А ти защо не записваш? – строго попитал учителят един от учениците, който го гледал, като се усмихвал.
– Защото зная какво ще кажеш след това.
– И какво от това? – намръщил се учителят.
Всички замръзнали в очакване.
Тогава ученикът, който нищо не записвал, казал:
– Това е също вторник, сряда, петък, събота, понеделник и неделя.
– Ти си прав, – казал учителят.
Околните зашумели, удивени и радостни, че един от тях е дал правилния отговор. След това едно от момчетата попитало:
– А защо в такава последователност?
Учителят погледнал ученика, който дал правилния отговор и му казал:
– Отговори им.
– Само един ден, казал той – и този ден е днес.

В град Йерусалим, над мястото на Гроба Господен, е издигнат малък параклис, с величествен храм над него. Всяка година срещу Великден там се запалва Благодатния Огън.

Той има небесен произход и в първите минути, след  появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите.

Писмените исторически свидетелства, за този огън, датират още от 4 век. Няма друго чудо в историята на християнския свят, което да се проявява толкова редовно и в толкова продължителен период от време.

Церемонията по “получаването” на Благодатния Огън вероятно е най-старата.

От 4-ти век насам до наши дни, чудото се случва при спазване на една и съща литургическа последователност.

Най-ранните свидетелства за слизането на Благодатния Огън в навечерието на Възкресение Христово намираме у Григорий Нисийски, Евсевий и Силвия Аквитанска. По свидетелството на апостолите и светите отци, Светлина е осветила Божи Гроб скоро след Възкресението, и това е било видяно от апостол Петър.

Японците са подарили на света баните Санто. Японските бани се различават от обикновените по последователността на миенето. За тях това е много важно. Да преминеш към следващата процедура мръсен е лошо нещо.
След къпане японците влизат в басейн с много гореща вода. Този специален басейн се нарича фуро или офуро. При европейската интерпретация на японските бани, басейна се замества от горещи вани, които обикновенно са големи дървени варели. Вътре във варела е поставена малкък рафт, за да бъде удобно  да се заеме полулежащо положение.
Във водата обикновенно се добавят ароматизирани соли и аромати. След релаксация в фуро, може да се приеме „суха баня“ на горещи камъни.