Тази инициатива е бълго-момголска, с подкрепата на монголския посланик в България.

Откриването на този паметник не е случайна. През 2017 г. се отбелязва 25 годишнина на българска експедиция в Антарктида.

Паметникът вече е построен и тежи 100 килограма. Скоро ще бъде осветен от българската православна църква.

Създателите му са убедени, че неговото транспортиране до Южния полюс е най-трудната част, защото няма директен транспорт.

На един банкет френският посланик попитал Александър III:

– Ваше Величество, вярно ли е, че у вас в Русия ядат елда?

– Да, защо?

– У нас във Франция това е отвратителна храна, ядат я само животните.

Александър III се почесал по главата и попитал посланика:

– Господине, вярно ли е, че във Франция ядете жаби?

– Да, защо?

– У нас в Русия такава гадост, дори животните не ядат …

Има една такава дума „посланик“. Всеки християнин трябва да е такъв. Не всеки вярващ е пастор, но всеки повярвал в Бога трябва да бъде Негов посланик. Това означава, че можете да използвате вашите таланти и дарби, за да даде своя принос в живота.

В Библията се казва: „Обичайте се един друг. Грижа за един друг. Молете се един за друг. Насърчавайте се един друг. Помагайте си един на друг. Съветвайте се един друг. Подкрепа един на друг ….“ Това е взаимно служение на всеки вярващ в семейството на Бога към всеки друг от това семейството.

Истината е, че да служиш на Бога, като служиш на другите не винаги е лесно. Понякога човек започва да се обезсърчава. Когато започнете да се обезкуражавате, спомнете си две неща.

Първо, не забравяйте, че вие ​​ще получите награда, която ще продължи цяла вечност.

Второто е, че Бог използва малките неща. Нищо не е незначително, когато служи на Бога. То съвсем не е напразно.

За да се започне война, не е нужно толкова много.

Британците не могли да си поделят земя с испанците и португалците.

Разбира се, не е лошо да се спори за Африка, но веднъж се получило много смешно положение.

Четири и половина години британците смело отблъскват атаките на португалците в обсадена крепост. След това открили, че островът, за който възникнал спора, може да се вмести вътре в крепостта.

Посланикът неправилно е показал мащаба на съставената карта.

Луи XV водел тайна кореспонденция с граф дьо Бройл, министър без портфейл.

Един ден станало въпрос за избора на посланик за Швеция и графът предложил на тази длъжност граф дьо Вержен, който след завръщането си от Константинопол живеел в своето имение, далече от кралския двор.

Кралят не се съгласявал, министърът настоявал.

Най-накрая в полето на писмо от дьо Бройл Луи XV надписал:

„Не одобрявам вашият избор, но съм принуден да се съглася. Нека дьо Вержен замине, но му забранявам да вземе със себе си противната си жена“.

Трябва да се отбележи, че в писмата до краля е трябвало да се остави поле с ширината на половин страница.