Айфеловата кула, Колизеумът и Бранденбургската врата са прекрасни паметници на културата и архитектурата, но трябва да призная, че своята привлекателност имат и места, където туристите не могат да се движат сред многобройни тълпите, защото те са подценени, дори и от градовете, които се близо до тях.
Замъкът Кинта да Регалейра е включени като част от дворцовия комплекс, в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Той е едно от най-романтичните места в Португалия.
Главната мистерия на Регалейр е кладенец слизащ в дълбините на земята. Спиралната галерия идваща около него има девет нива, всяко ниво има петнадесет степени. Тези девет нива символизират деветте кръга на Ада, Чистилището и деветте кръга на рая, описани от Данте.
На стената на кладенеца – сияе триъгълник, символ на масонството. Мнозина вярват, че замъкът се е използвал за срещи на масонски събирния, но писмени доказателства за това не са намерени.

В Уикипедия понякога се появяват мистификации, които частично или напълно са изфабрикувани от авторите.
Един от най показателните примери за това е статията за Биколимския конфликт. В нея се твърди, че това е станало през 17 век във войната между Португалия  и държавата на маратхитите.
Статията била подкрепена със измислени източници и оформена по всички стилистични правила.
Появила се пред 2007 г., статията е получила одобрение и така е просъществувала повече от пет години, когато измамата е била открита.
В интерес на истината трябва да се отбележи, че в Уикипедия, на специална страница, която описва подробно всички известни измами и общия брой на възможните фалшиви статии в сравнение с общия обем на енциклопедията е крайно незначителна..

Португалски неврохирурзи от Медицинския университет на Сан Луис Португалия са успели да създадат устройство, което ще даде възможност на слепите да виждат.
От аналогичните разработки до сега, това се отличава с това, че серията сигнали попадат направо във мозъка, т.е. без използване на оптичен нерв.
На човек са имплантирани в мозъка електроди, сигнала от тях постъпва в компютър, който е монтиран на рамото му. Видеоизображението за обработка компютъра получава от видеокамерите в очите.
Разбира се, това не е „картина“, която се виждат хората с увредено зрение. Както се казва,  пациентите вече са били подложени на операция за имплантиране на „електронното око“, изображението изглежда по-скоро като светкавица на мястото, където трябва да се видят предметите. Но това е по-добре от нищо, в края на крайщата, на слепите се дава възможност да се ориентират в пространството.
До сега такава операция е направена на 16 пациента една, от който дори не е имала очи. Операцията струва 120 хиляди долара. Може би някой ден този сложен процес ще стане достъпен и за по-бедните слепи хора.
Единственото ограничение на новия метод е, че не може да се приложи на тези, които са слепи по рождение.

Смятате ли, че съвременните спортисти като Тайгър Уудс печелят твърде много? Сравнени с древният колесничар Гай Диоклес можем да се кажем, че взимат смешни пари. Освен това днес се плащат големи данъци, а древноримските спортисти не са плащали такива.
Гай Диоклес, който е роден през 104 г. в Лузитания, днешна Португалия, от 18 годишна възраст участва в състезание с колесници. Това било много опасно съревнование. Колесниците често се преобръщали и живота на колесничаря бил много кратък, независимо от надянатата броня. Диоклес бил щастливец. Той доживял до 42 години. Спечелил 1462 надбягвания от 4257.
По време на своята кариера той заработил 36 милиона сестерции, които днес се равняват на 15 милиона долара. С такава сума спортистът можел да нахрани с хляб целия Рим и да издържа една пета от римската армия. Тази заплата била 5 пъти по-голяма от тази на най-богатия римски управител по това време.
Интересното е, че Диоклес не бил най-добрият от колесничарите. Помпей Мусклос спечелил 3599 надбягвания и заработил 2,5 пъти повече, за по-малко време.
Ето и нещо интересно. Както във „Формула 1“ така и в римските надбягвания имало цяла група от хора, които се грижели за съзтезателят и „машината“ му. Тя насърчавала колесничаря. Имало човек, които се движел на кон успоредно със състезателя и следял за състоянието му. Друг от групата на всеки кръг заливал коня със студена вода, а трети смазвал осите на колесницата.
Византия възтановила традицията за тези гонки и те се провеждали до 1204 г.

През изминалите сто години местните жители са строили своите домове сред огромните камъни, като хармонично са ги вписвали в красивия пейзаж.

Благодарение на стабилността на камъните и необичайното оформление, външният вид на града практически не се е изменил. За нови постройки място няма, а старите са доста стабилни и живописни и би било жалко да се премахнат.

Необикновеността на града го е направила известна забележителност в Португалия. Самото селише се е превърнало в град – музей под открито небе.

Труднодостъпността до него го предпазва от потока любопитни туристи. Тези, които издържат и достигнат до него са възнаградени с едно незабравимо зрелище и красиви снимки  за спомен.

Покровител на града е Исус Христос, за това почти навсякъде се срещат множество кръстове с различни размери.

Останките от средновековен замък, прекрасната каменна църква и оранжевите покриви на камените къщи привличат погледа на всеки посетител. Градът е разположен на върха на планината Сера да Естрела, от където се откриват живописни гледки към близките околности.