Трима мошеници Васко, Алекс и Ники били хваната и обвинени за кражба на портмоне, но никой от тях не искал да си признае престъплението. По време на разпита те казали:

Васко: „Не съм взел портмонето. В деня на кражбата аз отидох при приятелката си на село. Навярно Ники го е взел“.

Алекс: „Портмонето е откраднал Ники. Аз имам много пари. Ако бях взел това портмоне, никога не бих си признал“.

Ники: „Не съм вземал портмонето, въпреки че търся отдаван такова натъпкано. Васко вярно казва, той наистина отиде на село“.

По време на разследването, полицаите установили, че всеки от заподозрените по два пъти казва истината и един път лъже.

Кой е крадеца?

Отново сте детективи. Просто трябва да съобразите с това, което са установили полицаите и това, което са казали тримата крадци. Ако сте достатъчно съобразително бързо ще се досетите, ако ли не, очаква ви …

Отговор:

Ясно е, че Васко не може да открадне портмонето, в противен случай и трите му твърдения биха били лъжа. Това не може да е направил и Алекс, защото тогава първото му изявление е лъжливо, а останалите две ще бъдат верни, а всички думи на Васко биха били верни. Следователно Алекс е бил крадеца.

Людмил вървеше напред и си проправяше път сред тълпата. Изведнъж някой извика. До стената на гарата стоеше девойка и плачеше.

Приближиха се две състрадателни жени и се опитаха да я утешат. Пътници натоварени с куфари и чанти се спряха любопитни, извиха глави, за да разберат какво става.

Людмил решително се обърна, извини се на някой, когото неволно блъсна и бързо стигна до девойката, която държеше куфар и раница в ръцете си.

– Какво  стана? Защо плачеш? – попита я Людмил.

– Тук дойдох да се явя на изпит, а сега се прибирам в къщи, но на гарата някой ми открадна портмонето с билета и всичките ми пари, – хлипайки обясни момичето.

Людмил се обърна към събралите се. Свали шапката си, сложи в нея няколко банкноти и каза:

– Граждани, нека да помогнем на това момиче!

Селянка бръкна в пазвата си, развърза кърпичката си, извади няколко монети от нея и ги пусна в шапката. Мъже вадеха от джобовете си и кой монети, кой банкноти, всеки слагаше според възможностите си. Шапката бързо се напълни.

Момичето гледаше изненадано хората и вече не плачеше. Тя се много стесняваше. Никой до сега не бе ѝ обръщал такова внимание.

И този непознат мъж, който се бе заел още от началото да ѝ помага, когато тя бе отчаяна и безпомощна. Сама там на гарата, тя не знаеше какво да прави. Към кого да се обърне, като никой не познаваше?

Девойката започна да вика:

– Достатъчно, вече има пари, за да си платя билета.

Людмил се усмихна:

– Още малко. Нали по пътя трябва нещо да хапнеш.

След това той ѝ даде събраните пари. Взе раницата на рамото си, вдигна куфара и ѝ каза:

– Трябва да тичаме. Влакът скоро ще тръгне.

Разговаряли двама мъже.

– Знаеш ли, – казал единият, – навярно змията много е съжалявала, че е съблазнила Адам и Ева?

– Как така? – не повярвал вторият мъж. – Защо? От къде си толкова сигурен?

– Много просто, – казал първият, – когато Ева е изяла плода, в змията е видяла не само животно, но и колан, портмоне и чанта …..

Държавата не мoже да се развива при недостиг на средства в бюджета. А той се попълва за сметка на данъците. За всяка страна те са различни. Има такива странни между тях, които те карат да се почешеш по главата.
Не бяха пощадени от данъците и нашите домашни любимци. Да, но за тях плащат не животните, а техните стопани.
Например, в Австрия през 2006 г. се появил данък за кучетата. Като допълнение към него, собствениците на животните сключвали застраховка за всяко куче, което се е родило след 2006 г.
Стойността на застраховката надвишава 700 евро. За да успокоят хората, властите са уточнили, че тези пари ще бъдат използвани за лечение на хора, ухапани от кучета. Като цяло идеята е много добра.
Странно, но на хиляда кучета ежегодно се падат не повече от 10 „ухапани“.
Какво излиза? Доброволната-задължителна застраховка е само прикритие за изземване на „излишните“ пари от портмонето на австрийците.
А при неплащане на данъци и избягване да се сключи „кучешката“ застраховка, глобата е в размер на 3500 евро.

Вървял един човек по пътя. Гледа една стотинка лежи на пътя.
– Какво толкова, – рекъл си той, – стотинка, но това са пари.
Взел я, сложил я в портмонето си и продължил по-нататък. Върви и разсъждава на глас:
– Какво щях да направя, ако намерех хиляда лева? …. Ще купя подаръци на майка и татко!
Едва изрекъл и почувствал, че портмонето му е натежало. Погледнал вътре в него, а там хиляда лева.
– Чудо, – продължил удивен да си говори мъжът. – Беше само една стотинка, а сега там има хиляда лева…… А какво ли ще направя ако бях намерил десет хиляди лева? Ще си купя крава и ще храня родителите си.
Бързо погледнал в портмонето, а там десет хиляди лева.
– Невероятно! – зарадвал се мъжът. – А какво ли ще стане, ако бях намерил сто хиляди лева? Ще си купя дом, ще се оженя и ще прибера родителите си, да ги гледам.
Стоте хиляди лева не се забавили да издуят още повече портмонето му. Зарадвал се мъжът и си рекъл:
– Е, може и да не прибера мама и татко в новия си дом?! Те може да не се харесат на жена ми. Нека си живеят в тяхната къща. Да си купя крава е скъпо, не е ли по-добре да взема коза? А и много подаръци защо да купувам? На мен са ми необходими само някои дребни неща.
И изведнъж усетил как портмонето му започнало да губи тегло. Бързо го отворил, а там лежала само една стотинка.