В притчата за добрият самарянин се разказва, как човек помогнал на друг изпаднал в беда, докато други минаващи от там не му обърнали внимание.
Психолозите Даниел Бастон и Джон Дарли решили да видят  как моралните норми влияят на човек в стресова ситуация.
За целта на една група от студенти от семинарията им разказали притчата за добрия самарянин, а след това ги накарали да идат в съседното здание и да разкажат какво са чули. На втората група било предложено да подготвят изказване за всички възможни случаи за настаняване на работа. Освен това участващите в експеримента били помолени да побързат към дадена аудиторията.
По пътя студенти видели на земята, човек нуждаещ се от помощ.
Оказало се, че тези, които се готвели да разказват притчата за добрия самарянин, реагирали така, както и втората група, участващи в експеримента. На тяхното решение влияело ограничението на времето.
Само 10 % от семинаристите, оказали помощ на пострадалия преди да отидат в аудиторията, където слушали лекция за това, колко е важно да се помага на човек изпаднал в трудна ситуация.
Какво говори това?
Можем да кажем, че с изненадваща лекота се отказваме от религията и моралните си ценности, когато ни е изгодно това.
Хората са склонни да оправдават своето безразличие с думите „това не ме засяга „, „не мога да помогнат с нищо“ или „ще се справят и без мен“. Лошото е, че това не се случва по време на бедствия и кризисни ситуации, а в ежедневието.

В зоопарка хранили змиите с мишки, по две на ден.
Един ден, когато две мишлета били пуснати при змия, за да заситят глада й, се случило нещо необичайно.
Змията щом видяла храната си, се втурнал към едната мишка и я захапала. Другата мишка веднага се притекла на помощ на приятелката си по съдба. Нахвърлила се срещу змията.
Като награда за храбростта й, втората мишка била пусната на свобода.
Какъв пример!
Скоро чух, че в една канавка полетяла кола. Никой не спрял преди идването на органите от КАТ, никой не се притекъл на помощ.
Изглежда животните са станали по-добри от хората.

Близо до австралийския град Голд Коста местните спасители дошли на помощ на млад кит, уловил се в противоакулните мрежи.
Операцията отнела много повече време, отколкото било планирано.
През времето, когато оказвали помощ на пет метровия кит, близо до мястото на произшествието се намирали и по възрастни екземпляри. Спасителите забелязали четири такива на брой, но самите те не пречели на спасителната акция на хората, нито въздействали по някакъв начин на пленника. Сякаш разбирали, че дошлите на мястото, по-скоро искат да помогнат на техния събрат, а не да го умъртвят.
Наскоро в Австралия млад гърбат кит загинал, като се оплел в противоакулните мрежи. Сътрудниците на морската спасителна служба, които се отправили към мястото на инцидента, не успели да помогнат на животното. Но за по-горният екземпляр това им се отдало.

Двама израелски учени от Университета на Тел Авив са демонстрирали способността да се съхранява информация в живи неврони.
Резултатите от това проучване може да отвари нов път към разбиране принципите на функционирането на човешкия мозък и дори се намеква за възможността от създаване в обозримото бъдеще на  киборгови системи, които да съчетават, живи материали с чипове памет.
За да въведат информацията в определена последователност учените са въздействали на невроните чрез определени химични съединения, а образуващите се резултат от възбужданията в невроните се отчита с помощта на матрица от електрони.
При проведените опити е установено, че въведената информация се е запазила в невроната мрежа за повече от 40 часа.
Подобни изследвания с неврони са се провеждали много до сега, но израелските учени за първи път са успели да запаметят информация за относително дълъг период, като са използвали за носител култура от неврони.

Това, което човек възприема с помощта на вкуса, зрението и слуха ние отдавна сме се научили да измерваме, но с обонянието доскоро  нямахме успех в тази насока.
Накрая с помощта на математически методи изследователи са успели да съставят класификация на миризмите, които се вписват в 10 основни категории: благоуханен, смолисто-дървесен, плодов – не цитрусов, химически, джоджен / мента, сладък, пуканки, лимон, остър и гниещ.
Въпросът за броя на основните видове миризми все още е отворен. Но трябва да отбележим разликата между възможностите на обонянието и вкуса, който има пет основни качества.
Учени при съставяне на своята класификация са взели за основа данните от известния „Атлас на миризмите“ на Андрю Дравнека, съставен през 1985 г. Той съдържа дълъг списък от 144 различни миризми с съответни характеристики от рода на „сладък“, „като на цвете“, „силен“ и т.н.
Използвайки статистическия метод, учените определили „ключовите“ комбинации и така са получили 10-те основни групи на миризмите.
Сега тази група от специалисти, прилагайки същите методи, иска да определи, каква миризма трябва да има определен химичен елемент. До сега никой не е бил в състояние правилно да предскаже, каква ще е миризмата като се изхожда от химическия състава на веществото.
Навярно тази разработка ще заинтересува парфюмерийните компании.