Ников бе облякъл тъмносив костюм, който му стоеше много добре. Черните му обувки отразяваха светлината на витрините и уличните лампи. Той подаде ръка на дамата си и се насочиха към прочутия с шампанското си бар.

Това беше мрачно заведение, частично модернизирано. Пробиха си път през навалицата край бара и заеха масата, която съдържателят на заведението предварително беше запазил.

Щом поръчаните питиета пристигнаха, дамата дошла с Ников, нека я наречем Дечева, се обърна към него:

– Ще бъда напълно искрена с теб, – погледна го внимателно, за да види ефекта от думите си и продължи. – Ти си най-добрият помощник в бизнеса ми. До сега не съм имала такъв. И тъй като не се отнасяш с презрение към жените шефки, реших да ти направя едно предложение. Искам да ти продължа договора. Какво ще кажеш за това?

– Това е много мило и щедро предложение,-  смотолеви някак виновно Ников.

– Не ми изглеждаш много въодушевен?! – повдигна вежди Дечева.

– Предложението ми харесва, – започна внимателно Ников като се стараеше да не я обиди по някакъв начин, – но истината е, че аз не търся постоянна работа. Просто използвам уменията си за работа в офис, за да имам някакъв доход, когато основното ми занятие не носи пари.

– А какво е основното ти занимание? – полюбопитствува Дечева изненадана.

– Пиша, – смутено наведе глава Ников.

– А публикуват ли те? – за Дечева нещата започнаха да стават доста интересни.

– Да, – с тиха тъга каза Ников, – но напоследък се навъдиха толкова много като мен, че конкуренцията стана много голяма. Уча непрекъснато, усъвършенствам се. Надявам се да напиша нещо умно преди да навърша поне 35 години.

– Вероятно от това очакваш много пари? – съчувствено каза Дечева. – А после награди, вила, кола, а защо не и собствена яхта?!

– Всичко това не ме интересува, – вдигна очи Ников и я погледна.

– Невероятно, – ахна Дечева.

– Разберете ме правилно, – каза Ников съвсем спокойно, – моята представа за успех няма нищо общо с богатство или положение в обществото.

– Не те разбирам, – Дечева го гледаше изумена. – Нали всички се стремят към това? Тук хората наоколо –  и тя посочи с ръка тези, които седяха наблизо, – боготворят парите. И ти имаш смелоста да кажеш такова нещо точно тук?

– Е, аз малко си падам анархист, – засмя се Ников.

Дечева беше загубила и ума и дума. Гледаше този млад човек, когото познаваше като сръчен и всеодаен в работата си и не можеше да разбере, как можеше да няма стремежите и очакванията на останалите в обществото!

Органът е най-големият по размери музикален инструмент. И въпреки, че има клавиши, той е духов инструмент.
Интересно е, че той води началото си от флейта. В Антична Гърция била на мода така наречената флейта на Пан. Тя представлява съединяването на няколко флейти с различна големина. Да се свири на нея било много трудно, защото не достигал въздух от белите дробове. И хората измислили да качват въздух в инструмента чрез мехове.
По-късно за това почнали да прилагат водна помпа. Новият инструмент започнал да се нарича хидровлос или воден орган.
В 1 век до н. е. били изобретени клавишите за органа. Първоначални те били огромни и тежки. Музикантът трябвало да ги удря с юмруци в кожени ръкавици.
Няма два еднакви органа. Всички те са направени по индивидуален проект. Вътре в органа, като в дом има стаи, стълбища и тавани. Преди столетия по време на свиренето вътре в „дома“ работници ръчно са задвижвали огромни мехове, сега това правят електромоторите.
В органа им голямо количество тръби, в някои дори повече от хиляди. Те се различават и по размер. Височината им варира от 10 мм до 10 метра.
Да се свири на този инструмент е доста трудно, защото той има няколко клавиатури, бутони, превключватели, лостове и даже педал за крака. Ето защо до изпълнителят почти винаги седи помощник.

Веднъж Едисон се оплакал на Айнщайн, че не може да си намери помощник. Айнщайн се поинтересувал как опредяла дали кандидата е годен за това. Едисон му показал няколко листа с въпроси.
Айнщайн започнал да ги чете:
„Колко мили има от Ню Йорк до Чикаго?“
Тихо промърморил:
– Трябва да погледна в жп справочника.
Прочел следващия въпрос:
„От какво се прави неръждаема стомана?“
И си казал:
– Това може да се научи в наръчника по металознание.
Бързо прегледал и останалите въпроси. Накрая Айнщайн сложил листовете настрана и казал:
– Без да дочакам отказа Ви, сам си свалям кандидатурата.

След дипломирането си Леонид Собинов известно време работел като помощник адвокат в офиса на известния адвокат Плевако.
Собинов често участвал в благотворителни концерти.
След един такъв концерт той получил за първи път лавров венец и го закачил в стаята си на стената.
Веднъж при него дошъл клиент. Докато Собинов му пишел някаква молба, човекът доста внимателно разглеждал венеца, закачен на стената, който бил украсен с червени ленти.
– Какво е това, – попитал накрая смутено той, – от последният ви клиент ли ви е останал?
Леонид Собинов е известен оперен певец, лириен тенор. Един от най-големите представители на руската класическа вокална школа.

Жената е незаменим помощник на мъжа.
Тя трябва да го мотивира, вдъхновява и хвали.
Да подчертава неговите изключителни качества, забележими само на нея.
Така че всеки ден, когато отива на работа, среща се с хора в бизнеса, придвижва някакви проекти, мъжът да разбира, че той е най-добрия.
Дори ако другите наоколо мислят иначе, той има вътрешната увереност, за състоянието си, което му дава съпругата.
Такъв мъж ще постигне всичко! Такава е и задачата му……
А заедно те ще преместят планини!