В етиопския град Лилибела се намира комплекс от скални църкви от 13 век.
Те са уникални с това, че не са построени, а са издълбани в скалата, както външния облик, така и всички вътрешни помещения.
Най-известната от тези църкви е църквата „Свети Георги“. Тя има кръстообразна форма и е изсечена така, че покрива й се намира на едно ниво със земята. Самото здание надолу достига до 12 метра.

През 1912 г. близо до американския град Уичито Фолс открили нефт. Това предизвикало приток на преселници и довело до икономически растеж.
В града не достигали помещения за офиси и инженер Макмекон намислил да построи небостъргач с височина 480 фута, това е около 146 метра, ако за проекта намери инвеститори.
При узаконяването на височината на постройката тя била посочена не във футове, а в дюймове, което не било забелязано.
В резултата се получило 4-етажно здание с височина 12 метра, а инвеститорите не могли да докажат в съда мошеничеството.
Сега това здание е най-малкия небостъргач в света.

Острови винаги изглеждат като райски кътчета. Шест от най-малките страни в света се помещават именно на острови. Ето и някои от тях.
Сан Марино буквално е погълната от Италия. Площта й е 61,2 кв.км. Жителите на страната са 32 хиляди. Твърди се, че това е най-старата държава в Европа, тъй като е основана още през IV век. Сан Марино се състои основно от скалисти планини, а най-високата точка е Монте Титано достигаща 755 м., а най-ниската е Торенте Ауса само 55 м.
Тувалу е малка островна страна, намираща се в Океания, между Австралия и Хаваите. Тя се състои от пет коралови атола и четири рифови острова. Максималното й надморско равнище е 5 метра. Тувалу е спечелило независимостта си от САЩ през 1978 г. В рамките на държавата живеят 12 хил. души. Шест от деветте острови и атоли, от които се състои Тувалу, имат лагуни, отворени към океана. Някои от стровите имат и реки, но не разполагат с питейна вода. Вода, използвана от хората там, се събира чрез водосборни системи и се съхранява в складови помещения.
Науру е много мъничка островна държава, разположена в южната част на Тихия океан. Тя се намира южно от Маршалските острови. Това е и най-малката островна държава в света. Площта й е 22 кв. км, а населението й е 9322 души. През 1968 г. Науру печели независимостта си от Австралия. Интересното е, че и до днес страната няма официална столица.

Сара Уинчестър, вдовицата на сина на основателя на прочутата Уинчестър оръжейната компания притежавала 50% от компанията. Това и носило по $ 1000 на ден, около $ 22,000 днес.
Тя се смятала за прокълната. Страхувала се, че я гонят духовете на всички хора, убити от пушките Уинчестър и решила да  скрие следите си.
Сара купила къща в Калифорния с осем стаи. Тя си внушила, че докато продължава преустройството и строителството на дома, тя няма да умре.
Къщата започнала да расте. Тя се строяла по 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата в продължение на 38 години. Към къщата достроявали все нови и нови помещения.
Така в нея имало около 150 стаи, две бални зали, които никой никога не е използвал, 40 спални, 13 бани. Къщата е построена без генерален план, така че има врати, които се отварят към стени, стълбите, които никъде не водят и глухи прозорци.
През 1922 г. Сара умряла в съня си от сърдечен удар.

Сензорна мрежа анализира параметрите на околната среда, след това процесор обработва даните и дава прогнози и препоръки относно условията в музейните помещения.

Компанията IBM е получила възможност да изпита на дело своята „умна” сензорна система върху най-чувствителните обекти, като картини, рисунки, гоблени и ръкописи от XII–XIV век,  които се съхраняват в отдела по изкуството на средновековна Европа в ню-йоркския Метрополитен музей на изкуствата.

Разбира се музеят разполага с разнообразни способи за контрол на микроклимата. Част от експонатите са поставени в херметически боксове. Въпреки това 100 сензора от новото изобретение на IBM следи за температурата, степента на осветеност, въздушните потоци, влажността, степента на замърсяване и други. Трябва ли да се споменава, че подобно нещо до сега на музеите не е предлагано. Новосъздадената система  вероятно много по-добре би се грижила за експонатите.

Информацията се предава на централизиран микроконтролер, който в реално време го визуализира и формира в 3D-модел на околното пространство. Благодарение на това музейните работници могат да следят за състоянието на експонатите. Срока за годност на новият модел е пет години.

Ако опита е успешен, той ще се предаде на другите отдели на музея. Възможно е и други да последват примера им.

Дори в зданието да няма нищо ценно, чрез събраните дани от сензорите на устройството, може да се регулира климата вътре в него, а с това да се се икономисат енергия и пари.