Николета бе напълно здрава жена. Но изведнъж започна да се държи някак странно и веднага я отведоха в болницата.
Лекарят, който я прегледа бе категоричен:
– Тя има психическо разтройство.
Николета можеше няколко минути да ридае в истерика, а след това да се разсмее. Движеше се някак странно, с опънати ръце напред. Временно тя бе абсолютно нормален човек, а след секунда получаваше халюцинации и можеше да заяви, че баща ѝ я е отвлякъл.
Николета започна да страни от медицинските сестри, когато се опитваха да я успокоят. Тя имаше истински припадъци. Смяташе, че болничния персонал крои нещо лошо против нея.
– Мозъкът ѝ е в огън, – каза лекуващият я лекар. – Но каква е причината за такова поведение? Това е рядък случай. Та тя съвсем неочаквано започва да се държи съвсем нормално.
Неврологът сериозно се замисли:
– Вероятно невротичното ѝ разтройство има биологична причина. Я да видим дали това е така. Николета я ми нарисувай един часовник.
И тя нарисува такъв, но при него цифрите бяха само от едната страна.
– Явно при нея е поразено само едното полукълбо на мозъка, – каза неврологът. – Болестта ѝ не е психическа, а има неврологичен източник.
И това я спаси. Направиха ѝ биопсия.
– Николета има автоимунно заболяване, – въздъхна с облекчение невролога, – Тя има рецепторен енцефалит. Поради развитието на това заболяване, нейните собствени антитела са атакували мозъка ѝ, предизвиквайки в него подуване и повреди.
– Това заболяване е доста коварно, – каза лекуващият я лекар. – С такива симптоми бях готов да я лекувам за психическо разтройство, въпреки, че то има органичен произход. А като си помисля само … заболяването може да предизвика тежки увреждания на мозъка, дори и смърт.
– Е, – каза облекчено неврологът, – това се лекува, само навреме трябва да се открие проблемът.
Лекарите бързо подбраха необходимите медикаменти и Николета напълно оздравя.