Мариела знаеше, че не е разумно да плаче, докато е в болницата, защото веднага започваха да се суетят сестрите около нея. Само, че трудно се сдържаше. Куражът я бе напуснал.

Но изведнъж всичко се оправи. Медицинската сестра застана до леглото и ѝ каза:

– Един млад мъж попита за теб.

Мариела се изпъна и погледна съсредоточено сестрата, която мило ѝ се усмихваше:

– Помоли да ти предам ….. много обич.

– Това е бил Миро, – прошепна Мариела. – Каза ли още нещо?

– Ще дойде да ви посети утре сутрината. Поиска веднага да ви види, но му казахме, че сте претърпяла малка операция и сега сте уморена, за това той реши утре пак да дойде.

Мариела се чувстваше безкрайно щастлива. Имаше чувството, че е на седмото небе.

На другия ден ѝ донесоха огромен букет червени рози.

– Ах, – извика медицинската сестра, – изглежда „Свети Валентин“ е позакъснял тази година. Дори и половината няма в какво да ги сложа.

– Не се притеснявайте, – успокои я Мариела, – по-добре ми подайте картичката.

– „За любимата ми лястовичка. С нетърпение очаквам да оздравееш. С много любов Миро“, – прочети задъхано Мариела и се разплака.

След няколко часа Миро влезе усмихнат в стаята при нея. Изкрящите му сини очи изгаряха Мариела. Тя едва се сдържа да не скочи от леглото и да се хвърли в прегръдките му.

Той усети порива ѝ и пристъпи бързо към нея. Седна на стола до леглото ѝ и хвана ръката ѝ. Тя бе неописуемо щастлива. Това бе истинска любов. Медицинската сестра ги гледаше и им се радваше.

Преди три дена бе станал някакъв атентат. Имаше изстрели, викове, много стенещи хора, линейки и полиция. В тази суматоха, тълпата ги бе разделила.

Мариела бе пострадала, но Миро късно разбра, линейката беше я откарала. Той се бе притеснил много за нея. Обиколи няколко болници и накрая я намери.

Успокоиха го, че ще се оправи, но за него по-важно бе, че е останала жива. Другото нямаше значение.

А сега бяха заедно и сърцата им преливаха от любов, какво значение имаше някаква си малка операция там …..

Един суфийски мистик казвал: В младежките си години, в основата на всички мои молитви, беше:“ Дай ми сили, Господи, че да мога да променя света „. Всичко ми изглеждаше не както трябва. Бях революционер и исках всичко да променя в света. Когато станах по-възрастен започнах да се моля така: „Аз исках твърде много. Премина почти половината от живота ми, но не промених нито един човек“.
За това казах: „Достатъчно ми е да изменя и своето семейство. Позволи ми да го направя.“Но когато се състарих, аз осъзнах, че да променя и семейството си е твърде много. Кой съм аз, че да мога да ги променям? Тогава разбрах, че ако мога да променя себе си, това е напълно достатъчно. И се помолих на Бога: „Сега достигнах правилното решение. Позволи ми да променя себе си“.
Тогава Бог отговори: „Сега вече не остана време. Ти трябваше да искаш  това още в самото начало. Тогава имаше възможност“.
Всеки осъзнава и иска това накрая. Всеки ръководен от незнанието си си мисли: „Целия свят е объркан. Ако можех да направя всички по-добри, щях да бъда щастлив“.
Можеш ли да си представиш по-добра вселена от тази, която е? Не. Всичко е както трябва да бъде. Единствения проблем е, че вие не сте се устроили в този свят.
Проблемите идват от човека. Вие си казвате: „Това е вярно, а това не. Това е безобразно, а това е хубаво“. В света всичко е съвършено, но ние не можем да го видим в неговата цялост. Виждайки несъвършенствата, ние се опитваме да променим света.
За това се появяват Наполеон, Хитлер….. предизвикващи унищожение, подтискане и насилие. Търсейки щастието в промяната на света, остават нещастни.
Приемете действителността каквато е и не се опитвайте да я променяте. Но ако приемете да промените себе си, всичко ще се изпълни със светлина, ще засияе, ще излъчва аромат и ще се изпълни с прекрасна музика.
Ще откриете красотата. Ще настъпи светлината и тъмнината ще отстъпи.