Мерилин Хики, преподавател от Денвър разказва за човек, който два пъти е спасяван от един и същ ангел в две различни страни.

За първи път Люис срещнал ангел, когато бил затворен в собствената си страна. През това време е имало усърдна молитва за него.

Веднъж през нощта при Люис дошъл човек облечен като полицай и му отворил вратата на килията. Той само му казал:

– Върви след мен!Люис забелязал нещо странно. Този човек изобщо не отварял вратите, те просто сами се разтваряли пред него. Когато излезли от затвора, човекът казал:

– Иди си в къщи!

И изчезнал. Тогава Люис разбрал, че е видял ангел.

По- късно той напуснал страната си и отишъл в Америка. Веднъж през нощта в Колорадо, когато трябвало да пресече планината, всички го предупреждавали, че ще ма снежна буря. Пътищата били непроходими. Но Люис знаел, че ако тази нощ не пресече планината, няма да може да отиде на предвиденото богослужение.

Няколко минути след като започнал прехода през планината, той видял на пътя човек. Спрял колата и го взел със себе си. По пътя беседвали за Божието царство. Когато минавали през един по-добре осветен участък, Люис забелязал, че „човека“ до него е същия, който го бил извел от затвора. Когато преминали планината, спътникът му се „изпарил“ от колата.

Ангелите са служебни духове, които се намесват във всяка трудна минута за нас и запазват живота ни, за да можем усърдно да служим на нашия Господ.

Нюйоркският полицай Лари Депримо дежурил на Таймс Скуеър, когато видял един възрастен бездомник да седи на тротоара пред магазин за обувки.

Той поговорил с него. Разбрал какъв размер обувки носи и си тръгнал. След известно време се върнал със нови зимни обувки и чорапи, и помогнал на бездомника да ги обуе.

Сцената била снимана с мобилен телефон, а полицая не знаел, че някой го наблюдава, да не говорим за снимки. Той просто помогнал на бедния и продължил да дежури.

Снимката била изпратена в полицията в Ню Йорк. Там познали полицая и публикували снимката на страница във Фейсбук.

Денят беше горещ, но в магазина бе прохладно. Майка с две деца търпеливо чакаше на не много голямата опашка. Децата с любопитство оглеждаха всичко наоколо.

В магазина влезе полицай. На кръста му бе препасан пистолет, а от джоба му се подаваше антена на радиоприемник.

Едно от децата любопитно започна да оглежда мъжа и след като полицаят го погледна, плахо попита:

– За какво ти е това?

Мъжът се засмя, потупа детето по главата и каза:

– С това ще те арестувам, ако не си купиш сладолед.

Момчето усети че мъжът се шегува и му се усмихна приветливо. Другото дете посочи с пръст антената, която предателски надничаше от джоба и попита:

– А какво е това?

Мъжът намръщи вежди и каза кротко:

– Това е радиостанция.

Любопиткото не се успокои, а продължи разпита:

– А какво правиш с нея?

– Слушам къде бабите са припаднали из селото.

Магазинеркта весело се усмихна, а уморените лица на хората в магазина се разведриха.

На небето попаднал полицай от пътна полиция, Пред него застанал ангел и казал:
– Пред теб са два пътя. Единият води към ада, а другия към рая. По кой път ще тръгнеш?
Полицаят се почесал по главата и попитал:
– А мога ли да застана на кръстовището?
Не е ли странно, колко решителни са полицаите в такива ситуации?

Пазаруването беше изморително и за двамата. Правеха го един път в седмицата. Така снабдяваха дома си с продукти за този период.
Наместиха торбите в багажника и с облекчение се стовариха върху седалките на колата. Най-страшното бе минало преценка, както на качеството, така и на цената на предлаганата стока бе приключила, а „избраното“ се таеше в багажника.
Жената все още премисляше и оценяваше, какво бяха взели и какво бяха похарчили. Все й се струваше, че нещо са забравили да купят, но се успокояваше с мисълта, че в къщи има нещо останало от миналата седмица, така че нещата щяха да се компенсират.
Мъжът запали колата и потеглиха. Всеки бе останал насаме със мислите си. Изведнъж съсредоточената физиономия на мъжът се разтегна от широка усмивка. Гласът му прозвуча весело и шеговито:
– Жена, икономисах 200 лева.
Жената излезе от унеса си и подозрително погледна мъжа си:“ Тоя пък, какво го прихваща. Пак някоя дяволия е измислил, – помисли си тя.“
Мъжът весело и закачливо поглеждаше към жена си, очаквайки нейната реакция. Преди жената да успее, да го попита какви ги е намислил, мъжът бързо изстреля думите си на един дъх:
– Ако на онзи светофар имаше полицай, щеше да ме глоби 200 лева. Минах на червено.
Да се смееш ли или да плачеш. Хората нарушават правилата, като си мислят, че и този път им се е разминало, а утре….?