Учените са открили връзка между високите концентрации на перфлуорирани съединения в кръвта и диабета. Тези съединения се използват в производството на не залепващи покрития, пяна за гасене на пожари, за водонепроницаеми повърхности и смазочни материали за ски. Проучванията са правени в университета в Упсала.
Експертите са измерили концентрацията на седем различни перфлуорирани съединения, които разрушават организма на хиляди 70 – годишни мъже и жени.
Съединенията са намерени във всеки участници от групата на изследваните. Най-висока концентрация е имало едно съединение  – перфлуорирана киселина.
Учените свързват тази киселина с диабета. Тя се свързва с нарушената секреция на инсулина панкреаса.
Сега експертите се опитват да разберат как влияе на  развитието на диабета повишените концентрации на някои перфлуорирани съединения.

Изглежда калмарите не са само вкусен деликатес. Учени от Калифорнийския университет са намерили начин да превърнат хлъзгавия морски обитател в съставна част от маскировъчна тъкан.
Използвайки структурен протеин наречен рефлектин, открит в калмарите, на изследователите им се е отдало да оформят уникално светлоотражателно покритие, което ще помогне на човек напълно да се слее с околната среда. Това е първата стъпка при създаване на ефективна невидима броня.
В природата рефлектинът е незаменим за съществуването на калмарите, тъй като протеинът помага на калмара да променя цвета си и да отразява светлината, за да избегне нападението на хищниците.
Когато протеинът се изолира и се отгледа в бактериална култура, той създава тънък слой, който имитира кожата на калмара. Той може да променя цвета си и да отразява светлината.
Това помага на материала да изчезва и да се появява във зрителното поле при използване на инфрачервена камера.
Това откритие мотивира учените да открият други естествени материали за създаване на невидими покрития. Основната идея е сега да се създадат дрехи, които да променят шарките и цвета си в зависимост от околната среда.

В Япония са изобретили материя, която абсорбира достатъчно количество слънчева енергия и може да служат като зарядно устройство за мобилен телефон.
Собственикът на дрехи направени от тази тъкан, за да зареди телефона си, просто трябва да включи захранването върху дънките или пуловера си.
Платът не е пуснат още в производство и продажба, тъй като учените смятат, че е необходимо някои неща да се доправят, преди да се отправи към пазара.
Преди да се пристъпи към търговската страна на нещата, трябва да се решат редица въпроси. Става въпрос за покритието на плата, за съединителните проводници и за увеличаване на срока на живот на тъканта.
С разработчиците на „чудния плат“ вече са се свързали редица производители, които са се заинтересували от изобретението.

Този остров е един от подветрениете острови на архипелага на Обществата на Френска Полинезия в Тихи океан. Бора-Бора се намира на 241 км северозападно от остров Таити.
Островът е атол, типична форма за остров с вулканичен произход., заобиколен от коралови рифове и множество малки острови. Този остров е спокойно място за отдих.
Атолът се намира в такъв стадий, когато калдерата на централния вулкан е  почти потопен. Само три високи точки се очертават над острова. Това са Отеман висок 727 метра, Пахия висок 661 метра и Матаиихуа висок 314 метра.
Централния остров се състои от базалтова лава, а околните от фрагменти на корали и наслоения на тях пясък. Централният остров е дълъг 9 км и широк 5 км  в най-широката си част.
Селищата са разположени само по крайбрежието, а тези части на острова, които са покрити с буйна растителност са почти недостъпни. На острова има околовръсен път, постлан с твърдо покритие, имащ дължина 32 км. Той позволява безпрепятствено да се  придвижва всеки между селищата и хотелите.

В съоръжението могат да се укрият от четири до шест човека. То ще ги предпазва от метеорити и вредно излъчване.

В своите проекти НАСА използва предимно алуминий, фибро стъкло и въглеродни влакна.

Студентите са разработили надуваема конструкция с площ 180 кв. м от модифициран текстил. В неговият състав влизат материали,  с антирадиционни свойства,  подобни на използващи се в съвремените АЕЦ, материали подобни на полиуретан за запазване на въздух във вътрешността. а също така слой със златно покритие, отразяващо ултравиолетовите лъчи.

Съоръжението има куполна форма, която ще отблъсква малките метеорити. Вътре ще има съоръжение за производство на вода и метан за гориво от въглероден диоксид и водород, в присъствието на никелов катализатор. Въглероден двуокис има в голямо количество в марсианската атмосфера. Водород може да се получи и чрез хидролиза на водата. На Червената планета, тя е в замразено състояние. При хидролизата се образува и необходимия за дишане кислород.

Вместо тежкия никел, студентите предлагат да се използва тъкан от наночастици на този метал, над която те сега активно работят.