Германските войски достигат подстъпите към Крим в средата на септември 1941 година. Полуострова е от стратегическо значение, тъй като е един от пътищата към нефтените райони на Кавказ и база за авиацията. Отбраната на Севастопол остава в историята на Втората световна война като една от най-ярките страници.
Съветското командване се съсредоточва към защитата на Крим, изоставяйки отбраната на Одеса.
Героичната отбрана на Крим и Севастопол е продължило от края на октомври 1941 до началото на юли 1942 година. Безаветната смелост, ярост в битка с врага и отдадеността на защитниците от Севастопол вдъхновява съветски патриоти за по-нататъшни героични подвизи срещу омразните нашественици.
Кримската настъпателна операция на съветските войски е проведена от 8 април до 12 май 1944 от четвърти украински фронт и Приморската армия с участието на Черноморския флот и Азовската флотилия.
На полуострова е била блокирана 17-та германска армия. Операцията е пълно поражение на нацистите и вдигане на заплахата от южното крило на фронта. Така се възвръща главната военноморска база на Черноморския флот в Севастопол. Възвръщането на контрола върху Черно море от СССР силно разклатило позицията на Германия в Румъния, Турция и България.

След смъртта на Мусоргски Римски-Корсаков дописал неговата гениална опера „Хованщина“, но цензурата се отнесла враждебно към нея. Цензорите много негодували срещи инакомислещи, към които в операта имало явно съчувствие, а тя и противоречала на позицията на Светия Синод.
По този повод цензора казал на Римски-Корсаков:
– Желателно е да премахнете разколниците от операта и да ги превърнете в хора, които са в нещо недоволни.
– От какво да бъдат недоволни? – попитал композиторът.
– Да кажем от реформите на Петър или нещо друго …. Колкото е по-непонятно за слушателя, толкова по-добре ….
Римски-Корсаков трябвало да изхвърли от петото действие самозапалването на разколниците, а вместо това се появили тайнствените „недоволни“, които оградени от войска чакат смъртно наказание или нещо подобно…..
Когато приятел на композиторът му задал въпроса:
– Какво всъщност чакат тези недоволни?
– За това и аз не знам повече от вас. „Колкото е по-непонятно, толкова е по-добре“ – такава е препоръката на цензора. Така че не трябва да го разочаровам, за да не разочарова цензора артистите и публиката и да забрани постановката въобще.

Когато няма герои, велики мъже, които могат да бъдат пример за подражание на младежта и всички отговорни лидери не са достатъчно отговорни, настъпва морален и духовен хаос.
Хората взаимно се подтискат. Всеки иска да властва. Крещящата безнравственост става нещо обичайно.
Може ли един народ да достигне до такова положение? Може. Ако е оставил Бога, това ще бъде неизбежен резултат.
Когато Бог застане да съди, Той първо ще обвини лидерите, защото те злоупотребяват със своите позиции и експлоатират другите хора. Обогатяват се за сметка на останалите.
Жените са станали горди и се интересуват само от дрехи, козметика и мъже.
Бог ще накаже всички. Народа ни се приближава все по близо до голяма пропаст.
Господи, увеличи духовните водачи, които да се грижат за правосъдието  и хората. Помогни на жените от страната да се покаят и да се обърнат с молитва към Теб.

Защо да лиша съседа си от вещите му, щом той не иска? Представете си това като аргумент за честност.

Позицията сякаш е: „Честен съм, защото нямам причина да крада“.

Отговорът на крадеца е ясен и съкрушителен: „Лишавам съседа си от вещите му, защото ги искам аз самия. И го правя против волята му, защото няма как да го накарам да се съгласи.“

До 1983 г. в католическата църква съществувала специална длъжност – адвокат на дявола. Работата на този човек се заключавала в това да събере всички възможни аргументи срещу канонизирането на някой кандидат – праведник.
В противовес на адвоката на дявола съществувала и друга длъжност – защитник на Бога. Тази длъжност била противоположна на първата.
В съвременния език терминът „адвокат на дявола“ или „застъпник на грешната кауза“ се употребява  за адвокати, които защитават позиция, която самите те не одобряват.