Известно е, че походката се изменя, в зависимост от настроението ни. Например, раменете на тъжни хора са често отпуснати, а щастливи като че ли подскачат. Едно ново проучване на учени от Института за перспективни изследвания в Канада показало, че ако промените походката си, можете да подобрите настроението си и да станат по-щастливи.
Освен това учените са установили, че хората с депресия не се движат като щастливи хора. В новото изследване, учените показали на участниците списък на положителни и отрицателни думи, като „приятен“, „уплашени“ и „смущаващи“. След това доброволците трябвало да ходят по бягаща пътека, а изследователите в този момент оценявали техните движения и пози.
На екрана на тренажора бил поставен сензор, който се премествал в ляво или дясно в зависимост от походката на участниците, щастливи или депресирани. Хората не знаели за какво е предназначено устройството. Учените помолили половината от участниците да се опитат да придвижат стрелката в ляво, а другата половина в дясно. Участниците бързо привикнали към новата походка.
След това доброволците трябвало да си спомнят и да напишат колкото се може повече думи от списъка, показан им по-рано.
Тези участници, които по време на експеримента имали подтискаща походка, помнели повече отрицателни думи. По този начин изкривената походка довела до депресивно настроение.
Предишни изследвания са показали, че пациенти с депресия помнят повече негативни събития от живота си, отколкото положителни. Спомените ги карали да се чувстват още по-зле.

На полуостров Пелопонес след проливни дъждове открили неизвестно древно погребение. Археолозите установили, че хората били погребани живи. Всички скелети се намирали в неестествени пози. Болшинството широко са отворили челюстите си, сякаш са се опитвали да избягат или да извикат за помощ. Кои са те и защо са така наказани?
Вече са разкопани пет гроба, в които имало погребани по двама или повече души. Сред находките се намират съдове за вино, бронзова закопчалка за дрехи и каменно вретено.
14-ти век преди новата ера историята на Древна Гърция е белязана от разцвета на Микенската култура.
Но откъде да започнем разследването за загадъчните убийства, които са станали толкова отдавна, а и писмени източници за тях не са останали?
В известен пасаж от VI песен на „Илиада“ може да се прочете, как цар Тиринт Прет изпраща на своя тъст, царя на Ликия, героя Белерофон, от когото ревнувал жена си, с препоръка да бъде убит по жесток начин.
За това, че гърците практикували такова наказание, погребване на живи хора, може да се прочете в „Югортинската война“. Гърците дали на картагенците да избират те сами да се заровят на избрано от тях място или самите гърци да направят това където пожелаят. Пленниците се съгласили да принесат живота си в жертва на родината си и били живи погребани.
Погребения на живи хора се практикувало при нарушение на обреда на целомъдрие при весталките. От къде води началото си това наказание за тези жени не се знае.
Но за намерените гробове никой не знае, кой и защо е погребан жив в тях. Изказват се само предположения, за които до сега няма потвърждение.