За щастие или не, понякога думите насочват ума ни в определена посока.
Това се е случило през 1854 г. Тази година била първата от служението на Чарлз Спърджън в Лондон.
Върлувала холера. Едно след друго семействата канели Спърджън да посети смъртния одър на любимите им хора и почти всеки ден той бил на погребение.
Отначало той се впуснал с целия си младежки ентусиазъм да посещава болни, да подкрепя роднините на умиращите, …
Изтощен физически и с натежало сърце той започнал да се предава и си мислел, че вече си отива.
Когато се връщал от едно погребение, вниманието му било привлечено от къс хартия сложен на прозореца на един дом. Този лист нямал вид на обява. В центъра му с големи букви било написано:
„Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое и си направил Всевишния обиталището си, за това няма да те сполети никое зло, нито ще приближи язва до шатъра ти“.
Тези думи предизвикали мигновенна реакция. По-късно Спърджън споделял:
– Вярата приема думите като нейни. Почувствах се сигурен и освежен …..Аз продължих посещенията си при умиращите с тих и спокоен дух“.
При всички обстоятелства уповавайте на Бога и Словото Му, но бъдете внимателни какво говорите в сърцето си.
Архив за етикет: погребение
Бърза към църквата….
Преданото животно всеки ден се появява на богослуженията, където са опели стопанката му.
В италианската провинция Бриндзи 12-годишната овчарка Томи всеки ден идва в местната църква. В нея са опели стопанката му.
Когато жената била жива, Томи я съпровождал до църквата, а след това покорно чакал края на службата.
За първи път влязъл в зданието, когато погребвали стопанката му. Тогава Томи седял до ковчега и никой не вдигнал ръка да го прогони.
От тогава кучето присъствало на всички богослужения, кръщения и погребения.
Освен Томи погребаната жена имала още няколко кучета. Всички те били взети от местните жители. Всеки би взел и Томи, но той никога не се отдалечавал от църквата.
Хората хранят и уважават овчарката. Обикновено кучето си играе с децата, но щом чуе камбаната бърза към църквата.
Това няма нищо общо с нас
Една мишка забелязала, че собственика на дома е заложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всички ѝ отговаряли:
– Този капан е твой проблем. Това нас не ни засяга, защото няма нищо общо с нас.
Един ден в капана се хванала змия, която ухапала жената на фермера.
Опитвайки се да излекуват жената направили пилешка супа. После заклали овцата, за да нахрани всички, които дошли да навестят болната. Накрая заклали и кравата, за да нахранят гостите на погребението.
През цялото това време мишката наблюдавала какво става от дупката си и си мислила за нещата, с които никой нямал нищо общо.
„Екологично“ погребение
Шотландска компания е разработила процес за бързо разлагане на трупове, който много се различава от обикновеното погребение или кремация.
Процедурата наречена ресомация много прилича на естествения процес на разлагане, но при обикновени условия това става за десетилетия, а тук в специална камера с помощта на изкуствен метод, се извършва само за няколко часа.
В крайна сметка остава шепа пепел, като след кремация, но в случая не се отделя въглероден диоксид в атмосферата. Процедурата става по следния начин. Тялото се потапя във воден разтвор на калиев хидроксид и се нагрява до 180 градуса.
Уникалната процедура може да придобие популярност между хора, загрижени за околната среда.
Забележете, за да се загрее пещта за кремация е необходима толкова енергия, колкото е средното потребление на такава за един дом в интервал на една седмица.
Предимствата на ресомацията са, че тя не изисква специално място, характеризира се с по-малко емисии на въглероден диоксид и при процеса се използва 8 пъти по-малко енергия. Тъй като при процедурата се разтварят само органични съединения, то колените и бедрените имплантанти ще останат неповредени, така че ще могат да бъдат използвани и по-късно.
Въпросът дали ще използваме такъв вид погребение зависи от индивидуалното ни решение, съобразено с традициите, желанията и предпочитанията ни.