Времето се изнизваше неусетно. Поне не препичаше. Облаците се гонеха, а слънцето на моменти успяваше да се прокрадне между тях и да се усмихне лъчезарно.
Неспокойна майка с доста палаво дете стоеше на спирката и очакваше автобуса. Малчугана си мечтаеше, как ще се качи отзад и ще седне близо до големия прозорец, на едно малко място удобно за сядане.
Майката казва:
– Сега ти облякох нови дрехи, а отзад до прозореца е мръсно. Не сядай там!
– Ще седна! – упорства детето
– Няма да ти позволя, – ядосано отвръща майката.
И така много пъти отново и отново се разгаряше „огнена престрелка“ между майка и син: Ще седна – няма да седнеш!
Най-накрая детето влезе в близката кална локва и се окаля до ушите.
– А сега може ли? – с грейнала усмивка на победител попита малчугана.
Майката едва не припадна……..

Спортът винаги е бил популярно занятие и развлечение даже и за нашите далечни предци. Естествено, някои са потънали в забвение, но други са достигнали до наши дни, макар и не в първоначалния си вид. Защото е минало много време, възгледите на хората са се променили драстично, появили се ограничение и забрани.
Например в Йемен съществувал такъв вид спорт, като прескачане на камили.
Този спорт е бил много популяре в древното племе зараник.
Участниците в състезанието, трябвало да прескочат много камили и който успеел да направи това най-много пъти, ставал победител.
Днес това състезание отново е станало популярно.

Някой влязъл в супермаркета на едно малко градче и си купил билет, който спечелил джакпота от 590,5 милиона долара.

Такава сума човек трудно може да си представи.

Ако се сравни с годишният бюджет на малкото градче – 49 милиона долара, то тя го превишава 12 пъти.

Кой е победителят, никой не знае, защото той не се е появил до края на седмицата. Дори и да се появи в понеделник, той трябвало да се свърже с адвокат или счетоводител, за да приведе нещата си в ред.

По статистика в този район има повече победители в лотарията, отколкото на други места.

За сега градчето тръпне в очакване да разбере, дали спечелилия е техен познат или случайно преминаващ през града.

Това се е случило на 14 октомври 1998 г. по време на междуконтинентален полет.
Една жена седяла до тъмнокож мъж. Тя била недоволна от това и помолила стюарда да ѝ намери друго място. Стюардът казал:
– Всички места в самолета са заети, но ще погледна дали има място в бизнескласа.
Останалите пътници наблюдавали всичко това с изумление и отвращение. Не стига това, че жената е невъзпитана, ами ще продължи полета си в бизнескласа.
Нещастния чернокож мъж, който се оказал  в тази неприятна ситуация, предпочел да не казва нищо. Жената удовлетворена от това, че ще лети в бизнескласа и по далече от този мъж, чакала с нетърпение връщането на стюарда.
Скоро стюардът се върнал и се обърнал към жената:
– Моля да ме извините, че се забавих. Аз намерих едно място в бизнескласа.Това не ми отне много време, но трябваше да получа разрешение от пилота да сменя местата. Той ми каза:
– Никого не трябва да принуждаваме да седи до този, който създава проблеми, за това разрешавам да се сменят местата.
Останалите пътници не могли да повярват на ушите си. В този момент жената, с лице на победител, се приготвила да стане от мястото си.
През това време стюардът се обърнал към седящия чернокож мъж:
– Господине, последвайте ме, ще ви покажа новото ви място в бизнескласа. От името на нашата компания, командирът ни ви  се извинява, че е трябвало да седите до човек, който създаде тази неприятна ситуация.
Всички пътници единодушно аплодирали персонала на самолета, че е разрешил тази ситуация по такъв удачен начин.
През същата година командирът на самолета и стюардът били наградени за добро обслужване на пътниците в самолета.
За персонала във всички офиси била сложена на видно място следната фраза: „Хората могат да забравят какво сте казали. Хората могат да забравят какво сте направили. Но те никога няма да забравят как думите ви и делата ви са ги накарали да се осъзнаят“.

Симеон купил за 100 долара магаре от един възрастен фермер. Фермерът трябвало да доведе магарето на следващия ден у Симеон.
На другия ден фермерът дошъл, но без магарето.
– Извинете, но магарето умря.
– Тогава ми върнете моите 100 долара.
– Не мога, вече ги похарчих.
– Добре тогава, дайте ми магарето.
– Но какво ще правите със него? – попитал старец.
– Ще разиграя с него лотария.
– Но вие не можете да разиграете лотария с мъртво магаре.
– Мога! Просто няма да кажа, че магарето е умряло.
Един месец по-късно фермерът срещнал Симеон и го попитал:
– Какво стана с умрялото магаре?
– Разиграх лотария както ти и казах. Продадох 500 билета по два долара и получих 898 долара печалба.
– И никой ли не протестира след това?
– Само победителят в лотарията, но на него аз му върнах двата долара.