Приятел, това е една душа, живееща в две тела“. – Аристотел

В една далечна земя живели двама приятели. Заедно работили, почивали и съвместно празнували успехите си. Вземали решения, като обсъждали плюсовете и минусите. А ако не можели да излязат от дадено положение, по равно делели неуспеха.
Никой не ги е виждал да се карат или да недоволстват един от друг. Като приятели никога не поставяли тяхната лична връзка в зависимост от мнението на околните.
Слуховете за уникалното им приятелство стигнали до владетеля на страната. Той бил доста възрастен и през всичките тези години окончателно бил загубил вярата си в истинското приятелство.
Веднъж той заповядал да му доведат тези неразделни приятели.
– Вие истински приятели ли сте или неправилно са ми докладвали? Ако не е така, ще отсека главите на осведомителите и делото ще приключи.
– Не наказвайте никого. Ние наистина сме добри приятели.
– Готови ли сте да го докажете?
– Ние не искаме нищо да доказваме…
– Вашето желание няма никакво значение! Днес аз искам да се убедя, че не лъжете. Възможно е и да се заблуждавате. Но аз искам да се убедя, че съществува истинска дружба.
След тези думи владетелят заповядал да хванат двамата приятели и да ги хвърлят в студената и влажна тъмница, поотделно. Пълна изолация от света. Нито един лъч светлина не трябвало да се допира до лицата им. Между затворниците бил изключен и най-малкия контакт.
Стражите получили заповед:
– Да не се хранят, а вода да пият от стичащата се по стените.
Да се оплакват от съдбата нещастниците можели само на плъховете, в чието обкръжение щяли да прекарат остатъка от дните си, ако… На приятелите било дадена само една възможност. Този, който първи помоли за милост, бързо ще бъде освободен, а другият ще умре мъчително.
Ужасният  експеримент продължи един месец. Навсякъде само за това говорели. Народът, преодолявайки неправилните тълкувания и спекулации, нервно потривал длани в предвкусване на драматичната развръзка.
Никой от приятелите не помолил за снизхождение. Когато ги изнесли от тъмницата били изтощени и останали почти без дъх. Дълго време за тях се грижили най-добрите лекари на царството.
Когато дошли на себе си, владетелят отново ги извикал.
– Вие сте герои. Благодаря ви за урока, който ми дадохте и моля да ме извините за неудобствата, които ви създадох. Сега съм напълно уверен, че истинска дружба съществува.
– Вие не можете да знаете дали това е точно така, – казал единият от приятелите.
– Защо да не мога? – удивил се владетелят. – В края на крайщата, има много свидетели на вашата твърдост и несломима воля. Вие не се предадохте един друг, въпреки че бе достатъчна една дума, за да се прекратят мъченията!
– Грешите, – казал другият приятел. – Ние останахме верни само на своите принципи, а приятелят си бихме предали още в първият ден на изпитанието. сурова е правдата на живота. Истината е, че само в името на своите собствени принципи, но не и за приятели, един човек е в състояние да издържат на всякакви мъчения.
– Но как така? – още повече се изненадал владетелят. – И въпреки това вие се смятате за приятели? Тогава какво според вас е истинско приятелство?
– Сходството на принципите…

Във високите централни части на Филипините, учени са открили огромно хищно растение, което може да изяде не само насекоми, но и плъхове

По време на същата експедиция, ботаниците открили странна розова папрат и сини гъби, които не са могли да идентифицират.

Новината, че този нов вид растение съществува първоначално идва от двама християнски мисионери, които през 2000 г. се опитват да изкачат хълма Виктория, рядко посещаван връх в Централната част на Филипините. С малко подготовка, мисионерите се опитали да изкачат планината, но се загубили за 13 дни, преди да бъдат спасени. При завръщането си, те са описали растението.

Това предизвиква интереса на изследователя Стюърт Макферсън от Великобритания, ботаника Аластейр Робинсън от Кеймбридж, Великобритания и Андреас Флейшман от Университета в Мюнхен, Германия. Така през 2007 г., те поемат на двумесечна експедицията на Филипините, която включва опит за изкачване на хълма Виктория и за намиране на този екзотичен нов вид. Стигат до странното растение, розовата папрат и сини гъби.

На около 1600 метра над морското равнище, те изведнъж видели едно голямо растение, подобно на стомна, след това второ и трето. Растението е месоядно. Този вид може да се срещне в много различни форми.

Учените нарекли растението Nepenthes attenboroughii на британския телевизионен говорител и учен David Attenborough. То е сред най-големите хищни растения и образува невероятни капани. В тях може да хваща не само насекоми, но и гризачи с размера на плъхове.

Изглежда, че растението не е широко разпространено в района, но учените се надяват, че трудния достъп и отдалеченост ще предотврати достигането и унищожаването му.

Антарктида е известна като място, където има голям брой пингвини. Но напоследък учените са открили нов вид миниатюрни организми тясно свързани с насекомите – мъх. Сега специалистите се опасяват, че поради глобалното затопляне, ще се създадат благоприятни условия за поява на плъхове и мишки.

В тази ситуация са виновни самите хора. Приблизително 40 000 души посещават Антарктида всяка година предимно като туристи. През летния период тук живеят около 4000 учени.

Дрехите на всеки посетител съдържат семена, спори или яйца на насекоми. Най-много пострадал район от плъхове и мишки се оказал остров Macquarie. На други места в Антарктида е намерена трева например, под японските изследователски хижи. Големи тревни площи били открити близо до руската станция, а голямо разнообразие от гъби са установени край австралийската станция.

Хората се опитват да вземат всички мерки, за да се спре разпространението на тези организми и подобни същества, но броят на хората, които пристигат в Антарктика расте. Ръководителят на норвежката изследователска станция съобщава, че в Антарктида е забранено да се внасят живи същества, дори цветя в пластмасови саксии.

През последните няколко години в Антарктида са открити четири вида акари, както и някои видове лишеи, която растат по скалите. Разпространители на плъхове и всякакви видове гризачи са корабите и плавателните съдове.

Така че всяко движение трябва да бъдат проектирано по такъв начин, че да се предотврати проникването на нежелателни „преселници“.

В Рим е представена за продажба квартира с площ 5 кв. метра. Тя може да се закупи за 50 000 евро. Намира се близо до двореца Грациоли, където е резиденцията на италианския премиер Силвио Берлускони.
Това е най-малкият апартамент в света. Знае се, че преди е било жилище за портиера. Апартамента разполага със седяща вана ръковина и тоалетна. Леглото, което е за един човек се намира на най-високия ред, където можеш да се  изкачиш по стълбите. В жилището има прозорец, но той може да се отвори само, когато си на леглото.
Местната преса коментира, че хората в Рим живеят като плъхове, а размера на жилищата им са малко по-големи от една индианска колиба.

Тези плъхове шокирали жителите на английския град Бредфорд, разположен в графство Западен Йоркшир. Хората се опасяват от нашествието на тези гигантски животни.
Тридесет и една годишният Брандом Гадард, любител ловец, с пневматична пушка застрелял един от тези плъхове. Неговата дължина била 0,9 метра. Мъжът признава, че се е разтреперал, когато е видял плъха, превишаващ размерите на котка. Седемдесет и четири годишната Флоранс Хауел. виждайки огромния плъха на улицата, сметнала, че това е съседската котка. но когато разбрала истината побързала да затвори вратата след себе си.
Експертите от Кралското общество за борба против жестокото отнасяне към животните се опитали да успокоят жителите на града, като предположили, че става въпрос не за гигантски мишки, а бобри, които се хранят предимно с растителна храна.
Интересно е, че бобри избират водния начин на живот и едва ли толкова охотно ще бягат по улиците на града.
Три години по-рано такива големи плъхове са забелязани в град Фойя Индонезия. Те били много по-малки от тези в Бредфорд и тежали пет пъти повече от обикновените плъхове.
Странно, но тези животни не се страхуват от хората.