Официалният център на Париж, Франция, се намира на площада пред катедралата „Нотр Дам“ .
Между паветата е вграден кръг от плосък сив камък, разделен на четири. Върху тях са изписани думите Point Zero Des Routes De France – Нулева точка на пътищата във Франция.
В центъра му имаше друг кръг от по-светъл камък, в който е изсечено слънце, което  има осем лъча
В много градове по света има отбелязани нулева точка или нулев километър. Това са местата, от които се измерват всички разстояния в този град.
Някои представляват камъни в земята, докато други са табелки или монументи.

Много са връзките, които свързват в този свят една личност с друга. Разбира се, съществува сближаване, което произлиза от еднакъв цвят на кожата, говоренето на един и същ език, служене на един и същи цар, да вярват в един и същи Бог и разбира се, да сте от една и съща кръв.

Мисля, че малко неща обединяват хората в такава голяма степен, както споделянето на едно конкретно познание. Тези, които го притежават и срещат други, които също имат достъп до това познание, все едно дали това е изкуството да подправя вкусни ястия, способност да вади развалени зъби или да покрива с изящна мозайка накой мраморен площад, откриват, че не са сами на този свят, в който живеем, макар понякога да изглежда така.

Тази близост в повечето случаи е много по-голяма, отколкото между двама влюбени.

Този уникален съюз е изключително здрав, когато връзката е духовна.

В английския град Хай Вайкомб всеки избран кмет се претегля на градския площад.
Тази традиция датира от началото на 1678 г. Тогава жителите на града решили да приключат с желанието на кметовете да крадат пари от хазната. По-дебелите приканвали към по-скромен живот.
Една година след като новият кмет  пребивавал на служебното си място, той бил претеглян отново на площада. Глашатай съобщавал: „Добавил…“ или “ Не е добавил…“
В по-старите времена, когато гражданите чуели, че е наддал на тегло, го освирквали и замеряли с развалени яйца.
Сега тази част от традицията е отменена.

Всички го ругаеха. Малко ли са хората, които трябва да се ругаят. Но в този случай, всички се събраха на площада, за да му се карат.
– Погледни се, – възмущава се майка му, – ти си безпомощен. Моля те да измиеш съдовете, а ти не умееш. Карам те да пометеш кухнята, ти не знаеш как. Панталоните си не можеш да огладиш. копче да зашиеш. А как си оправяш леглото само…! Как подреждаш нещата си, страшно, пълен хаос
– Нищо не е това…, – прекъсна я учителя по трудово обучение. – Вчера гледах къщичката за птици, които е направил. Това е непостижимо. Нима може толкова неумело да се работи с дърво ….., а как само е забил пироните….
– А да се наведе, – продължава атаката учителят по физическо възпитание , – и 10 пъти не може. Жалко ми е да го гледам. А когато трябваше да пробяга 100 метра, два класа се разплака от смях. Нищо не може.
– Престанете да говорите глупости! – сърдито изсумтя учителят по математика. – Гимнастики, къщички за птички… Той не може да решава елементарни уравнения с едно неизвестно, не говоря за две и повече неизвестни.
– А спрежението на глаголите по английски език….Изчисляването на хромозомите…..Един прост експеримент с водород не може да направи….
Оплакванията напираха като лавина, кои може да прекъсне преподавателите.
– Той даже ръка на дамите, когато слизат от автобуса не може да подаде, – обадиха се момичетата
– Да пуши не може, да танцува не умее, никога не е хващал китара, – прибавиха и момчетата.
– Дърва ми насечи! Вода ми донеси! Оправи оградата! – вика след него баба му.
– Неумейко! Ти ни позориш! Нима нищо не умееш?
– Почакайте, – баща му успя да спре напиращите, – сега ще поговоря с него. Погледни ме! В очите ме гледай! Какво умееш да правиш? Чуваш ли ме, отговаряй! Можеш ли да правиш нещо?
– Мога, – прошепна той.
– Какво можеш? Говори! Нека всички да чуят“
– Мога да летя, – през сълзи каза той.
И изненадващо за всички излетя над площада, направи два кръга и надпреварвайки се със птиците полетя към дома.
– И да лети не може, както трябва, – проследявайки го с поглед, промърмори техничката Пепа. –  На една страна се накланя, когато завива….

На 5 май в испанска Барселона ще се появи „небесен“ ресторант. Заведението има интересно име „Вечеря в небето“.
То представлява платформа на височина 50 метра, която може да побере 22 гости и трима служители.
Майстор готвач ше бъде известния кулинар Жорди Наро.
Гостите на „небесното“ чудо могат да се насладят не само на изискан обяд и вечеря с придружаващите ги коктейли, но и да видят Барселона от необичайна перспектива.
Ресторантът ше бъде „окачен“ над площад Мария Кристина.
Авторите на проекта претендират, че конструкцията е дело на професионалисти и платформата е напълно безопасна.